Маринър 9 е космически апарат на НАСА от програма Маринър, чиято първостепенна цел е изследването на планета Марс. Запускът е осъществен на 30 май 1971 г. от ВВС база край Кейп Канаверал и достига планетата на 14 ноември същата година. Маринър 9 става първият апарат, който обикаля около друга планета. След месеци на пустинни бури, сондата успява да изпрати изненадващо ясни снимки на планетата.
Ултравиолетовият спектрометър е конструиран от Лабораторията по атмосферна и космическа физика.
Маринър 9 е изпратен, за да продължи атмосферните проучвания започнати от Маринър 6 и 7 и, за да картографира 70% от марсианската повърхност от ниска височина (около 1 500 км) с много по-добра резолюция (1 километър за пиксел до 100 метра за пиксел) от всяка друга мисия до планетата дотогава. Сондата има инфрачервен радиометър, с който трябва да бъде засечена вулканична активност на планетата, ако има такава. Двата естествени спътника на Марс също са включени в изследването.
Маринър 9 е носил подобни научни инструменти на тези на Маринър 6 и 7, но заради нуждата от по-голяма двигателна система, Маринър 9 тежи повече. При пристигането си в орбита около Марс, атмосферата е изключително запрашена от пустинни бури.
След 349 дни в орбита на Марс, Маринър 9 е изпратил 7 329 от 80% от повърхността на планетата. Снимките разкриват много подробности от терена на Марс, като корита на реки, кратери, масивни външни вулкани (като Олимп, най-високият вулкан познат в Слънчевата система), каньони (включително Валес Маринър, система от каньони простираща се на 4 000 от повърхността на Марс), доказателства за ерозия причинена от вятър и вода и др. Малките спътници на Марс , Фобос и Деймос, също са фотографирани. Откритията на Маринър 9 са допълнени от по-късната програма Викинг.
Ограмната система от каньони Валес Маринър е наименована в чест на Маринър 9 и неговите постижения.
След изразходване на горивото за контрол на височината, апаратът се изключва на 27 октомври 1972 г. В момента Маринър 9 е все още в орбита на Марс поне докъм 2022 г., когато апаратът ще навлезе в атмосферата на Марс.
Автор: Тони
Ултравиолетовият спектрометър е конструиран от Лабораторията по атмосферна и космическа физика.
Маринър 9 е изпратен, за да продължи атмосферните проучвания започнати от Маринър 6 и 7 и, за да картографира 70% от марсианската повърхност от ниска височина (около 1 500 км) с много по-добра резолюция (1 километър за пиксел до 100 метра за пиксел) от всяка друга мисия до планетата дотогава. Сондата има инфрачервен радиометър, с който трябва да бъде засечена вулканична активност на планетата, ако има такава. Двата естествени спътника на Марс също са включени в изследването.
Маринър 9 е носил подобни научни инструменти на тези на Маринър 6 и 7, но заради нуждата от по-голяма двигателна система, Маринър 9 тежи повече. При пристигането си в орбита около Марс, атмосферата е изключително запрашена от пустинни бури.
След 349 дни в орбита на Марс, Маринър 9 е изпратил 7 329 от 80% от повърхността на планетата. Снимките разкриват много подробности от терена на Марс, като корита на реки, кратери, масивни външни вулкани (като Олимп, най-високият вулкан познат в Слънчевата система), каньони (включително Валес Маринър, система от каньони простираща се на 4 000 от повърхността на Марс), доказателства за ерозия причинена от вятър и вода и др. Малките спътници на Марс , Фобос и Деймос, също са фотографирани. Откритията на Маринър 9 са допълнени от по-късната програма Викинг.
Ограмната система от каньони Валес Маринър е наименована в чест на Маринър 9 и неговите постижения.
След изразходване на горивото за контрол на височината, апаратът се изключва на 27 октомври 1972 г. В момента Маринър 9 е все още в орбита на Марс поне докъм 2022 г., когато апаратът ще навлезе в атмосферата на Марс.