Карл Сейгън e американски астроном и астробиолог.
Роден е на 9 ноември 1934 година Бруклин, Ню Йорк . Родителите му са евреи.Сейгън посещава Чикагския университет, където получава бакалавърска и магистърска степен по физика, преди да получи докторска степен по астрономия и астрофизика.
В началото на 60-те години никой не е знаел със сигурност какви са условията на повърхността на планетата Венера и Сейгън изброява възможностите в доклад - неговата представа била, че планетата е суха и много гореща, вместо красивият рай, който други си представяли. Като хоноруван учен в лабораторията за реактивна тяга в НАСА, той допринася за първите мисии Маринър към Венера , работейки по дизайна и мениджмънта на проекта.
Маринър 2 потвърждава неговата представа за условията наВенера през 1962 година. Сейгън преподава в университета в Харжард до 1968 година , когато се премества в университета в Корнуел. Там той става професор през 1971 година и управлява лаборатория. Сейгън най-много допринася за безпилотните космически мисии, изследващи слънчевата система. Той формулира идеята за добавяне на универсално съобщение на космически апарат, предназначен да напусне слънчевата система, което може да бъде разбрано от извънземен разум.
Сейгън създава посланието за първата физическо съобщение, което е изпратено в Космоса - златна плоча, прикрепена към апарата Пайанър 10, изстрелян през 1972. Пайанър 11, също съдържащ плоча, е изстрелян през следващата година. Той продължава да подобрява дизайна и най-обстойното съобщение, което е създадено с негова помощ е златната плоча на Вояджър, който е изпратен с космическите сонди Вояджър през 1977 година.
Сейгън преподава в Корнуел курс по критично мислене до годината на неговата смърт. Курсът е имал ограничен брой седящи места, но въпреки това стотици студенти са се опитвали да го слушат. Той е избирал около 20 студенти, на които е позволявал да се запишат като е изчитал купища есета за кандидатстване. Курсът спира да се чете след неговата смърт.
Сейгън е основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на 20-ти век и е предложил идеята за програмата СЕТИ за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА.
Сейгън става световно-известен с научно-популярните си книги и със съавторството си в телевизионния сериал Космос. Той също така е автор и на романа Контакт, който има екранна реализация през 1997 година с Джоди Фостър в главната роля.
Сейгън умира на 20 декември 1996 година в Сиатъл,САЩ.
Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн - Титан, и спътникът на Юпитер - Европа, може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем. Океанът под повърхността на Европа по-късно е косвено потвърден от космическия апарат Галилео.
Сейгън прави допълнителни предположения относно атмосферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Той установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Гледа на глобалното затопляне като на растяща заплаха, причинена от хората и я оприличава на естественото развитие на Венера в гореща, негостоприемна за живота планета благодарение на парниковите газове. Сейгън размишлява относно живот в облаците на Юпитер. Той предполага, че сезонните промени на Марс са вследствие на духан от вятър прах, а не вследствие на растителни промени, както предполагат други.
Автор: Тони
Роден е на 9 ноември 1934 година Бруклин, Ню Йорк . Родителите му са евреи.Сейгън посещава Чикагския университет, където получава бакалавърска и магистърска степен по физика, преди да получи докторска степен по астрономия и астрофизика.
В началото на 60-те години никой не е знаел със сигурност какви са условията на повърхността на планетата Венера и Сейгън изброява възможностите в доклад - неговата представа била, че планетата е суха и много гореща, вместо красивият рай, който други си представяли. Като хоноруван учен в лабораторията за реактивна тяга в НАСА, той допринася за първите мисии Маринър към Венера , работейки по дизайна и мениджмънта на проекта.
Маринър 2 потвърждава неговата представа за условията наВенера през 1962 година. Сейгън преподава в университета в Харжард до 1968 година , когато се премества в университета в Корнуел. Там той става професор през 1971 година и управлява лаборатория. Сейгън най-много допринася за безпилотните космически мисии, изследващи слънчевата система. Той формулира идеята за добавяне на универсално съобщение на космически апарат, предназначен да напусне слънчевата система, което може да бъде разбрано от извънземен разум.
Сейгън създава посланието за първата физическо съобщение, което е изпратено в Космоса - златна плоча, прикрепена към апарата Пайанър 10, изстрелян през 1972. Пайанър 11, също съдържащ плоча, е изстрелян през следващата година. Той продължава да подобрява дизайна и най-обстойното съобщение, което е създадено с негова помощ е златната плоча на Вояджър, който е изпратен с космическите сонди Вояджър през 1977 година.
Сейгън преподава в Корнуел курс по критично мислене до годината на неговата смърт. Курсът е имал ограничен брой седящи места, но въпреки това стотици студенти са се опитвали да го слушат. Той е избирал около 20 студенти, на които е позволявал да се запишат като е изчитал купища есета за кандидатстване. Курсът спира да се чете след неговата смърт.
Сейгън е основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на 20-ти век и е предложил идеята за програмата СЕТИ за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА.
Сейгън става световно-известен с научно-популярните си книги и със съавторството си в телевизионния сериал Космос. Той също така е автор и на романа Контакт, който има екранна реализация през 1997 година с Джоди Фостър в главната роля.
Сейгън умира на 20 декември 1996 година в Сиатъл,САЩ.
Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн - Титан, и спътникът на Юпитер - Европа, може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем. Океанът под повърхността на Европа по-късно е косвено потвърден от космическия апарат Галилео.
Сейгън прави допълнителни предположения относно атмосферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Той установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Гледа на глобалното затопляне като на растяща заплаха, причинена от хората и я оприличава на естественото развитие на Венера в гореща, негостоприемна за живота планета благодарение на парниковите газове. Сейгън размишлява относно живот в облаците на Юпитер. Той предполага, че сезонните промени на Марс са вследствие на духан от вятър прах, а не вследствие на растителни промени, както предполагат други.