Едмънд Халей е английски астроном, физик и математик.
Роден е на 8 ноември 1656 година в Хагерстън, днес част от Лондон, в семейството на заможен производител на сапун.
Първоначално той учи в Лондон, а от 1673 до 1676 година в Куинс Колидж в Оксфордския университет, където публикува първите си изследвания на Слънчевата система и слънчевите петна.
След като завършва университета, Халей заминава за остров Света Елена, за да прави астрономически наблюдения от Южното полукълбо. Връща се в Англия през 1678 г., а на следващата година публикува „Catalogus Stellarum Australium“, който включва подробности за наблюденията му на 341 южни звезди. Книгата е високо оценена, като допълването на звездната карта донася на Халей сравнения с Тихо Брахе. Той е приет и за член на Кралското дружество.
През 1682 г. Халей се жени и се установява в Ислингтън . Той прекарва повечето си време в наблюдения на Луната, но се интересува и от проблемите на гравитацията и доказването на Законите на Кеплер.
През 1684 година Халей се среща с Исак Нютон, за да обсъди тези въпроси, но установява, че той вече има решение на проблема, което просто не е публикувал. Халей го убеждава да напише основния си труд, който по-късно е издаден с техническата и финансова помощ на самия Халей.
През 1686 година Едмънд Халей публикува втора част от резултатите на своята експедиция до Света Елена. Тя включва описание на пасатите и мусоните, като движенията в атмосферата са обяснени с нагряването от Слънцето. Халей установява и връзката между атмосферното налягане и надморската височина.
През 1690 година Едмънд Халей проектира водолазна камбана, която дава възможност за продължителен престой под водата, за да се извършват подводни наблюдения. През 1693 година пък той публикува статия за пожизнените анюитети. Тя се основава на подробно изследване на регистрите на град Бреслау, смятано за важно събитие в историята на демографията.
През1698 година Халей е назначен за капитан на кораба „Парамор“, за да проведе наблюдения на земното магнитно поле. Експедицията продължава две години. Резултатите са публикувани през 1701 година в „General Chart of the Variation of the Compass“.
През 1703 година Халей става професор по геометрия в Оксфордския университет. През 1705 година пък той публикува „Synopsis Astronomia Cometicae“, в която свързва наблюденията на комети през 1456, 1531, 1607 и 1682 г. с един и същ обект, за който ученият предвижда, че ще се появи отново през 1758 година. Когато това става, този обект е наречен Халеева комета.
През 1716 година Едмънд Халей предлага нов метод за точно изчисление на разстоянието между Земята и Слънцето чрез измерване на времето за преминаване на Венера пред Слънцето. Той открива собственото движение на звездите, сравнявайки своите измервания с тези на древногръцките астрономи. През 1720 година Халей наследява Джон Фламстед като кралски астроном, пост, който заема до смъртта си на 14 януари 1742 година. .
Автор: Тони
Роден е на 8 ноември 1656 година в Хагерстън, днес част от Лондон, в семейството на заможен производител на сапун.
Първоначално той учи в Лондон, а от 1673 до 1676 година в Куинс Колидж в Оксфордския университет, където публикува първите си изследвания на Слънчевата система и слънчевите петна.
След като завършва университета, Халей заминава за остров Света Елена, за да прави астрономически наблюдения от Южното полукълбо. Връща се в Англия през 1678 г., а на следващата година публикува „Catalogus Stellarum Australium“, който включва подробности за наблюденията му на 341 южни звезди. Книгата е високо оценена, като допълването на звездната карта донася на Халей сравнения с Тихо Брахе. Той е приет и за член на Кралското дружество.
През 1682 г. Халей се жени и се установява в Ислингтън . Той прекарва повечето си време в наблюдения на Луната, но се интересува и от проблемите на гравитацията и доказването на Законите на Кеплер.
През 1684 година Халей се среща с Исак Нютон, за да обсъди тези въпроси, но установява, че той вече има решение на проблема, което просто не е публикувал. Халей го убеждава да напише основния си труд, който по-късно е издаден с техническата и финансова помощ на самия Халей.
През 1686 година Едмънд Халей публикува втора част от резултатите на своята експедиция до Света Елена. Тя включва описание на пасатите и мусоните, като движенията в атмосферата са обяснени с нагряването от Слънцето. Халей установява и връзката между атмосферното налягане и надморската височина.
През 1690 година Едмънд Халей проектира водолазна камбана, която дава възможност за продължителен престой под водата, за да се извършват подводни наблюдения. През 1693 година пък той публикува статия за пожизнените анюитети. Тя се основава на подробно изследване на регистрите на град Бреслау, смятано за важно събитие в историята на демографията.
През1698 година Халей е назначен за капитан на кораба „Парамор“, за да проведе наблюдения на земното магнитно поле. Експедицията продължава две години. Резултатите са публикувани през 1701 година в „General Chart of the Variation of the Compass“.
През 1703 година Халей става професор по геометрия в Оксфордския университет. През 1705 година пък той публикува „Synopsis Astronomia Cometicae“, в която свързва наблюденията на комети през 1456, 1531, 1607 и 1682 г. с един и същ обект, за който ученият предвижда, че ще се появи отново през 1758 година. Когато това става, този обект е наречен Халеева комета.
През 1716 година Едмънд Халей предлага нов метод за точно изчисление на разстоянието между Земята и Слънцето чрез измерване на времето за преминаване на Венера пред Слънцето. Той открива собственото движение на звездите, сравнявайки своите измервания с тези на древногръцките астрономи. През 1720 година Халей наследява Джон Фламстед като кралски астроном, пост, който заема до смъртта си на 14 януари 1742 година. .