Космическият апарат Магелан

Магелан e космически апарат, изпратен по програма на НАСА към Венера  с цел изследване на планетата. Апаратът е изстрелян през 1989 гаодина ,  влиза в орбита около Венера през 1990 година  и изгаря в атмосферата й ̀през  

2010-10-11 14:23:07
Космическият апарат Магелан
Магелан e космически апарат, изпратен по програма на НАСА към Венера  с цел изследване на планетата. Апаратът е изстрелян през 1989 гаодина ,  влиза в орбита около Венера през 1990 година  и изгаря в атмосферата й ̀през  1994 година г.

Апаратът носи името на португалския  изследовател от епохата на Великите георграфски открития на  16ти век - Фернандо Магелан  . Апаратът  Магелан е първият космически  апарат , изстрелян с помощта на космическата совалка Атлантис.Той   е приведен в нискоземна орбита , откъдето неговата инерционна горна степен  се задейства и го привежда в околослънчева орбита.

След около 1,5 обиколки около Слънцето  апаратът навлиза в орбита около Венера на  10 август 1990 година .  През 1994 г. апаратът е спуснат по план в атмосферата на Венера и за някои части от него се предполага, че са достигнали до повърхността й.

До края на първото описване на повърхността на Венера  между септември 1990 и май 1991 г. Магелан успява да заснеме 84%. Впоследствие са осъществени още два цикъла от май 1991 г. до септември 1992 г., увеличавайки общия процент на 98. Последвалите цикли имат за цел установяване на различия на терена на планетата спрямо предишни изследвания, както и създаване на триизмерни модели на повърхността, използвайки принципа на стереозрението.

По време на осмия орбитален цикъл от септември 1992 до май 1993 г. е измерено гравитационното поле на планетата. Магелан предава сигнал с фиксирана честота към Земята. При преминаване на апарата над област с по-силно от средното гравитационно поле,  той се ускорява. Аналогично, след преминаване на област с ниска гравитация апаратът се забавя. В двата случая, причиненият доплеров ефект  може да бъде измерен с достатъчна точност от наземните станции, за да бъде създадена подробна карта на гравитацията на Венера.

Към края на четвъртия орбитален цикъл през май 1993 година наземният контрол привежда апарата на по-ниска орбита, използвайки неизпробвания дотогава метод на атмосферно триене.

След края на петия орбитален цикъл през април 194 година  Магелан започва шестия и последен цикъл, събирайки данни за гравитацията на планетата и провеждайки радарни наблюдения. До привършване на мисията апаратът събира данни за гравитацията на 95% от повърхността.

През септември 1994 г., орбитата на Магелан е занижена още веднъж с цел провеждане на така наречения експеримент „вятърна мелница“. По време на експеримента слънчевите панели  на апарата са приведени в конфигурация, подобна на крилете на вятърна мелница. Орбитата на апарата преминава през връхните слоеве на атмосферата на Венера, като газовете се стремят да завъртят крилете на „мелницата“. Чрез измерване на въртящия момент, необходим на бордните двигатели, за да противостоят на завъртането на апарата, са изследвани характеристиките на молекулите  в атмосферата на планетата, като са получени важни данни за построяване на следващото поколение космически апарати.

На 11 октомври 1994 година  орбитата на Магелан е занижена за последен път и на следващия ден връзката с апарата е загубена. Счита се, че след още един ден апаратът частично е изгорял в гъстата атмосфера, като някои части може би са достигнали до повърхността.

Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия