Тритон - най-големият естествен спътник на Нептун.

Тритон е най-големият  естествен спътник  на Нептун. Той е открит  на 10 октомври 1846 година от английския астроном Уилям Ласел, само 17 дни след откриването на Нептун. Ласел  е роден  в град Болтън , където работи кат

Тритон е най-големият  естествен спътник  на Нептун. Той е открит  на 10 октомври 1846 година от английския астроном Уилям Ласел, само 17 дни след откриването на Нептун.

Ласел  е роден  в град Болтън , където работи като пивовар. Той  имал интерес към астрономията. Подтикван от този интерес той построява Обсерватория в Ливърпул  с 24-инчов рефлекторен телескоп .

През 1846 г. Уилям Ласел открива Тритон , най-големия спътник на Нептун , само 17 дни след откриването на самия Нептун от немския астроном Йохан Гал. През 1848 г. Ласел открива и  Хиперион , спътник на Сатурн. През 1851 г. открива Ариел и Умбриел , два от спътниците на  Уран.

Когато през 1951 г .кралица  Виктория  посещава Ливърпул, единственият местен,  с който поисква среща,  е Уилям Ласел.

През 1855 г. той построява 48-инчов телескоп, който монтира на остров Малта  заради по-добрите условия за наблюдение отколкото в Англия.

През 1849 г. е награден със Златен медал на Кралското астрономическо общество  , а по-късно служи като президент на обществото в периода 1870-1872 г.

Уилям Ласел умира през 1880 г., а в  негова чест са кръстени кратер на Луната и Марс  и един от пръстените на Нептун.

Спътникът  Тритон, който Ласел открива носи името на сина на бога на морето Посейдон  от древногръцката митология.  Името е предложено от Камил Фламарион  през 1880 година , поради факта, че Уилям Ласел не предлага име за открития от него спътник.

Тритон е единствен сред големите по размери спътници в Слънчевата система, който има ретроградна орбита. Някои от малките спътници на Юпитер и Сатурн  също имат ретроградни орбити, но техният диаметър е не повече от 10% от диаметъра на Тритон. За спътници с ретроградна орбита е невъзможно да са се формирали в същия район на Слънчевата мъглявина , като планетата, около която са на орбита, а най-вероятно са се образували в друг регион и са прихванати от нейната гравитация. За Тритон се смята, че е обект от пояса на Кайпер , прихванат от гравитацията на Нептун.

Оста на въртене на Тритон е под необичайно голям наклон спрямо оста на въртене на Нептун  - 157 градуса , която от своя страна е под 30° към орбиталната равнина на планетата. В резултат на това оста на въртене на Тритон сочи в приблизителната посока на  Слънцето  два пъти в рамките на една нептунова година. В други моменти от орбитата на Нептун около Слънцето, полюсите на Тритон са осветени. По време на сближаването на Вояджър с Тритон през 1986 г. беше сниман южният полюс на спътника, покрит с "ледена шапка" от замръзнал азот и метан.

. Спътникът има тънка азотна атмосфера с малки примеси от метан , налягането на която е 0,01 милибара. Температурата на повърхността на Тритон е 34,5 К, което го прави по-студен дори от Плутон , чиято средна температура е 44 K. Тритон е геологично активен, като повърхността му е сравнително нова и с малко кратери.

Вояджър 2  наблюдава множество криовулканични  изригвания от течен азот, твърди частици и метан от повърхността на планетата, достигащи на височина до 8 km. За тези изригвания се смята, че са породени от слънчевата топлина. Разкрити са също множество от хребети и долини, вероятно породени от циклично замръзване и размразяване на материал от повърхността.

Поради интензивното си нагряване от приливните сили на Нептун, за Тритон се смята, че в миналото е бил подходящ за развитието на живот в течните слоеве под повърхността. Наличието на живот към наши дни обаче е малко вероятно поради отсъствието на приливно нагряване, голямата отдалеченост от Слънцето и факта, че орбитата на спътника се намира във вътрешността на йонизиращата магнитосфера  на Нептун.
Автор: Тони