Програма Галилео на НАСА

Галилео e  автоматичен  космически  апарат, изпратен по програма на НАСА за изследване на Юпитер. Апаратът носи името на астронома Галилео Галилей . Изстрелян е на 18 октомври 1989 година на борда на космическата совалка Атланти

Галилео e  автоматичен  космически  апарат, изпратен по програма на НАСА за изследване на Юпитер. Апаратът носи името на астронома Галилео Галилей .

Изстрелян е на 18 октомври 1989 година на борда на космическата совалка Атлантис , като е запуснат от околоземна орбита. Апаратът влиза в орбита около Юпитер на  7 декември 1995 година.

Галилео се сближава за пръв път с  астероид, открива първия астероиден спътник, първи влиза в орбита около Юпитер и спуска първата сонда в атмосферата  на планетата.

На 21 септември 2003 година , след 14 години в Космоса и 8 години в орбита около Юпитер, апаратът е спуснат в атмосферата на планетата със скорост от около 50 km/s с цел предотвратяване на сблъсък с някой от спътниците на Юпитер и евентуално пренасяне на бактерии и микроорганизми със земен произход на повърхността му.

Значително влияние върху решението оказва откритият с помощта на Галилео океан  от течна вода под повърхността на Европа.

Запускът на Галилео е забавен значително поради катастрофата със совалката Чалънджър през 1986 година.  Апаратът е конструиран по начин, позволяващ запуск единствено от космическа совалка.  Новите изисквания за безопасност, наложени след катастрофата, налагат използването на по-маломощен ракетен ускорител, който на практика не позволява осъществяването на пътуването по предварително планираната траектория към Юпитер. Мисията е спасена от един от инженерите на апарата, който предлага нова траектория с няколко гравитационни подпомагания , един път от Венера и два пъти от Земята,  с цел достигане на достатъчна скорост за осъществяване на посещение на Юпитер.

Космическият апарат е контролиран от микропроцесор изготвен върху  сапфир. Микропроцесорът е специално изпълнение с подсилена устойчивост на радиация и електромагнитни смущения.

Част от бордното оборудване, включващо инструменти предназначени за измерване на различни видове полета и регистриране на частици, заедно с главната и второстепенна радиоантени, генератор на електрическа енергия, двигателна и насочваща система, компютърни и електронни системи, е монтирано на въртяща се платформа.

Налични са също и магнитометър , монтиран на 11-метрова стрела с цел изолиране от магнитните смущения на бордната електроника, плазмен  инструмент, регистриращ нискоенергийни частици и плазмено-вълнов инструмент, регистриращ вълните породени от тези частици, инструмент за регистриране на високоенергийни частици и детектор на космически прах.

Оборудването включва и уред, регистриращ тежки йони с цел установяване наличието на потенциално опасни полета около апарата, заедно с късовълнов ултравиолетов  детектор, допълнен с ултравиолетов спектрометър.

Заснимащата система представлява матрица от 800 на 800 силиконови сензора, съставляващи CCD-камера. На управляем диск пред камерата са монтирани 8 различни филтъра, пропускащи различни дължини на вълната. Цветни снимки могат да бъдат получени на Земята след комбиниране на няколко монохроматични снимки от апарата, направени при различни честоти.

След завършване на мисията и в атмосфера на въодушевление от направените открития, НАСА предлага бъдеща мисия до Юпитер - JIMO (съкратено на английски от "посетител на ледените спътници на Юпитер") в начална фаза на планиране с дата на запуск от 2017 година  . Впоследствие обаче бюджетът за мисията е съкратен и НАСА планира друг апарат - JUNO с цел изследване на атмосферата и магнитното поле на Юпитер.

Други мисии като Нови хоризонти  ще проведат изследвания на Юпитер по пътя си към външните части на Слънчевата система.
Автор: Албена Иванова