Естественият спътник на Сатурн - Хиперион - е открит е през 1848 година от Уилям Кранч Бонд, Джордж Филипс Бонд и Уилям Ласел и носи името на титана Хиперион от древногръцката митология. Като алтернатива се използва името Сатурн 7.
Откритието на спътника е предшествано от публикацията на Джон Хершел Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда през 1847 година Братята Бонд наблюдават Хиперион два дни преди Уилям Ласел, но последния публикува наблюденията си пръв и по този начин и тримата се считат за равноправни откриватели.
Ниската плътност на спътника сочи, че той е съставен предимно от лед с малки примеси от скали. За разлика от другите спътници на Сатурн обаче, неговото албедо /отношението между получената и отразената от дадено тяло светлина. т.е. отражателната способност на тялото/ е едва 0,2–0,3, което издава наличието на тънък слой от тъмен материал покриващ повърхността. Вероятно , това е материал от Феба. Повърхността на Хиперион е по-тъмна от тази на Феба и е много близка до тъмната страна на Япет.
От наблюдения на апарата Вояджър 2, както и от наземни апарати, е установено, че въртенето на Хиперион е хаотично — ориентацията на оста му на въртене се променя непредвидимо. Хиперион е единственият от спътниците в Слънчевата система, който към днешен ден се върти хаотично, но и за някои други се счита, че в миналото са се въртели по подобен непредвидим начин.
Хаотичното въртене е комбинация от няколко фактора: неправилната форма на спътника, големия ексцентрицитет на орбитата му и факта, че се намира в 3:4 орбитален резонанс с Титан. Предполага се, че поради хаотичното въртене на Хиперион не се наблюдават различия в отделните части на повърхността, както при други спътници на Сатурн, които имат ясно изразени водещо и обратно полукълбо.
Автор: Албена Иванова
Откритието на спътника е предшествано от публикацията на Джон Хершел Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда през 1847 година Братята Бонд наблюдават Хиперион два дни преди Уилям Ласел, но последния публикува наблюденията си пръв и по този начин и тримата се считат за равноправни откриватели.
Хиперион е най-голямото тяло с подчертано несферична форма в Слънчевата система. Хиперион вероятно е фрагмент от по-голямо тяло, разрушило се след гигантски сблъсък с друго тяло в далечното минало. Най-големият кратер на повърхността на спътника е с диаметър от 120 км и дълбочина 10 км.
Ниската плътност на спътника сочи, че той е съставен предимно от лед с малки примеси от скали. За разлика от другите спътници на Сатурн обаче, неговото албедо /отношението между получената и отразената от дадено тяло светлина. т.е. отражателната способност на тялото/ е едва 0,2–0,3, което издава наличието на тънък слой от тъмен материал покриващ повърхността. Вероятно , това е материал от Феба. Повърхността на Хиперион е по-тъмна от тази на Феба и е много близка до тъмната страна на Япет.
От наблюдения на апарата Вояджър 2, както и от наземни апарати, е установено, че въртенето на Хиперион е хаотично — ориентацията на оста му на въртене се променя непредвидимо. Хиперион е единственият от спътниците в Слънчевата система, който към днешен ден се върти хаотично, но и за някои други се счита, че в миналото са се въртели по подобен непредвидим начин.
Хаотичното въртене е комбинация от няколко фактора: неправилната форма на спътника, големия ексцентрицитет на орбитата му и факта, че се намира в 3:4 орбитален резонанс с Титан. Предполага се, че поради хаотичното въртене на Хиперион не се наблюдават различия в отделните части на повърхността, както при други спътници на Сатурн, които имат ясно изразени водещо и обратно полукълбо.