Апаратът Луна 2 е вторият космически апарат на СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Апаратът става първият обект произведен от човека на повърхността на друго небесно тяло след сблъсъка си с повърхността
2010-09-12 15:29:27
Апаратът Луна 2 е вторият космически апарат на СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.
Апаратът става първият обект произведен от човека на повърхността на друго небесно тяло след сблъсъка си с повърхността на Луната в областта Маре Серенитатис в близост до кратерите Аристид, Архимед и Автолик. Апаратът по конструкция е подобен на Луна 1, запазвайки сферичната си форма с монтирани антени и инструменти.
Оборудването включва радиотелеметрична система, магнитометър, гайгеров брояч, сцинтилатор, микрометеоритен детектор. Не са монтирани ускорители.
Най-значимото откритие, направено с помощта на апарата, е съществуването на слънчевия вятър , използвайки йонните детектори , разработени от Константин Грингауз. Луна 1 загатва за съществуването на този феномен и Грингауз сменя подредбата на йонните детектори с пирамидална за по-точни измервания на плазмения поток.
След старта на 12 септември 1959 година и ускорението до втора космическа скорост , на 13 септември Луна 2 се отделя от третата степен на ракетата-носител, която следва апарата по траекторията му към Луната.
На 13 септември бива изпуснат натриев газ, улесняващ следенето на апарата, както и представляващ експеримент, разкриващ поведението на газовете в космоса. В същия ден 33,5 часа след старта сигналите от апарата спират внезапно, сочейки сблъсък с Луната на място с координати от 0° и.д. и 29,1° с.ш.
След около 30 минути и третата степен на ракетата-носител се сблъсква с лунната повърхност. Не е установено наличието на магнитно поле или радиационни пояси около ЛунатаАвтор: Албена Иванова