На 17 август 1970 година е изстреляна е Венера 7, първият космически апарат , който успешно предава сигнал от повърхността на друга - планетата Венера.
Венера 7 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР с цел изследване на Венера. Спускаемият апарат навлиза в атмосферата на планетата на 15 декември 1970 година и предава данни в продължение на 35 минути преди да достигне до повърхността.
За конструкцията на Венера 7 са взети предвид данните изпратени при предишните полети. Общата маса на апарата е 1 180 кг. Спускаемият модул е с тегло 495 кг. Разчетен е за работа при атмосферно налягане над 150 атмосфери, температура до 540 °C. Предвидено е да работи 30 минути на повърхността. Корпусът на спускаемия апарат е изработен от титан.
Той е със 100 кг по-тежък от спускаемия модул на Венера 5 и Венера 6. Парашутът за спускане има площ на купола 2,8 квадратни метра. Изработен е от „стъклонитрон“. Венера 7 разполага с оловно-цинков акумулатор , който се зарежда от слънчевите батерии 15 дни преди достигането на планетата.
Венера-7 излита от Байконур на 17 август 1970 година.
На 2 октомври и 17 ноември са направени две успешни корекции на траекторията на полета. При тези маневри за ориентир е използвано Слънцето. Неуспешни са два опита за корекции с използване на ориентация по звездата Сириус.
На 15 декември 1970 год., 120 дни след старта, космически апарат Венера-7 достига планетата. По време на аеродинамичното спускане скоростта на апарата е намалена от 11,5 км/с до 200 м/с.
Спирачният парашут на спускаемия апарат е отворен на височина 55 км над повърхността на планетата. Налягането в тая точка е било 0,7 атмосфери. На 15 декември 1970 г. в 8 часа 34 минути 10 секунди спускаемият апарат на „Венера-7“ пръв в света извършва приземяване на повърхността на Венера на 2000 км от утринния терминатор на нощната страна. Апаратът изпраща информация в продължение на 53 минути, в това число — 20 минути от повърхността. Измерената там температура е 475±20 градуса, а налягането 90±15 атм.
Автор: Албена Иванова
Венера 7 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР с цел изследване на Венера. Спускаемият апарат навлиза в атмосферата на планетата на 15 декември 1970 година и предава данни в продължение на 35 минути преди да достигне до повърхността.
За конструкцията на Венера 7 са взети предвид данните изпратени при предишните полети. Общата маса на апарата е 1 180 кг. Спускаемият модул е с тегло 495 кг. Разчетен е за работа при атмосферно налягане над 150 атмосфери, температура до 540 °C. Предвидено е да работи 30 минути на повърхността. Корпусът на спускаемия апарат е изработен от титан.
Той е със 100 кг по-тежък от спускаемия модул на Венера 5 и Венера 6. Парашутът за спускане има площ на купола 2,8 квадратни метра. Изработен е от „стъклонитрон“. Венера 7 разполага с оловно-цинков акумулатор , който се зарежда от слънчевите батерии 15 дни преди достигането на планетата.
Венера-7 излита от Байконур на 17 август 1970 година.
На 2 октомври и 17 ноември са направени две успешни корекции на траекторията на полета. При тези маневри за ориентир е използвано Слънцето. Неуспешни са два опита за корекции с използване на ориентация по звездата Сириус.
На 15 декември 1970 год., 120 дни след старта, космически апарат Венера-7 достига планетата. По време на аеродинамичното спускане скоростта на апарата е намалена от 11,5 км/с до 200 м/с.
Спирачният парашут на спускаемия апарат е отворен на височина 55 км над повърхността на планетата. Налягането в тая точка е било 0,7 атмосфери. На 15 декември 1970 г. в 8 часа 34 минути 10 секунди спускаемият апарат на „Венера-7“ пръв в света извършва приземяване на повърхността на Венера на 2000 км от утринния терминатор на нощната страна. Апаратът изпраща информация в продължение на 53 минути, в това число — 20 минути от повърхността. Измерената там температура е 475±20 градуса, а налягането 90±15 атм.