Аполо 11

Аполо 11 е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, . чийто екипаж достига и каца на Луната. Корабът излита на 16 юли 1969 година от космическия център Кейп Кенеди във Флорида с ек

2010-07-16 19:57:23

Аполо 11 е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, . чийто екипаж достига и каца на Луната. Корабът излита на 16 юли 1969 година от космическия център Кейп Кенеди във Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и а 20 юли 1969 година спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната. Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството стъпил на Луната.

Пилотираният космическия кораб е съставен о ракетата носите Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни “Колумбия” и лунния модул (LM-5) с позивни “Ийгъл с обща маса 43,9 тона. Той е третият апарат от серията Аполо изпратен към Луната в програмата н НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята без да извършват кацане на него. Целта на мисията на полета е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието , събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.

На 16 юли 1969 година в 13ч. 32м. от полигона в космически център Джон Ф. Кенеди във Флродида е изстреля Аполо 11. Двигателите на отделните степени работят по план и след около 12 мин. корабът навлиза в околоземна орбита. Извършва една обиколка и половина на Земята за около два часа. В това време се проверяват работите на бордовите системи, включва се третата степен на ракетата носител и корабът поема курс към Луната. След 4 часа и 30 минути Командният модул се отделя от последната степен на Saturn V и извършва маневра скачвайки се с върха на Лунният модул . 55 ч. след старта, Амстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.

Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието. Първата избрана точка се намира на около 20 км. югозападно от кратера Аабине Д и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхността при сканирането и картографирането на Луната с автоматичната сонда .

На 20 юли около 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм Близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма, Ийгъл трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър.

Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Амстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди на 20 юли 1969 година лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва:

“Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна”

В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се отмени прилуняването и принудителното връщане на орбита. Екипажът провежда операция, симулираща старт от Луната за проверка на всички системи на Ийгъл , които се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло, с думите :

“Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...”

На 21 юли 1969 година в 2 часа 56 минути 20 секунди Армстронг той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите подскоци, при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ.

Провежда се директен разговор с президента Рчард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди — сеизмометър и лазерен отражател за определяне на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество“ и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин. след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.

От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. На борда на Командния модул екипажът прехвърля всички материали взети и заснети от Луната, след което Лунният модул е разкачен. Колумбия потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 мин. и тридесет обиколки направени около Луната. По време на обратния път са осъществени две телевизионни предавания и веднъж е включен двигателят за корекции на траекторията на полета. Това се налага поради преместване на точката за кацане, заради лошото време в района на приводняване.

Колумбия достига Земята на 24 юли 1969 година след около 195 часа полет след старта. Екипажът заема места в спускаемия апарат, който преминава в земната атмосфера на автоматичен режим на спускане. Парашутната система е задействана и в 16 часа 53 мин. 35 сек Аполо 11 успешно се приводнява в Тихия океан.

Капсулата на Аполо 11 е изложена в Националния аерокосмически музей във Вашингтон. Автор: Албена Иванова