Венера 6 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 10 януари 1969 година с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 1130 кг. Изстрелян е с помощта на ракетата-носител Мълния-М. Състои се от орбитален модул и спускаем модул, снабден с инструменти за извършване на атмосферни измервания. Въпреки че на спускаемият модул липсва устройство, позволяващо меко кацане, се допуска, че е възможно той да достигне до повърхността все още функциониращ. Малко преди навлизане в атмосферата на Венера спускаемият модул се отделя от орбиталния модул, като орбиталния модул изгаря в атмосферата на планетата. Спускаемият модул предава телеметрия към наземния контрол.
Общата конструкция на апарата е подобна на Венера 4, но е с подобрена издръжливост. Спускаемият модул с тегло 405 кг навлиза в атмосферата на Венера на 17 май 1969 година и предава данни в продължение на 51 минути, когато настъпва повреда преди да бъде достигната повърхността. Спускането бива забавено с помощта на парашут. Правят се измервания на температурата, налягането, осветеността и химичния състав на атмосферата.
При спускането на два пъти са взети проби за анализ на атмосферата. Извършени са над 70 измервания на налягането и повече от 50 на температурата. При сравнение на показанията направени от станциите «Венера-5» и «Венера-6» са открити различия по височина при еднакви налягания и температури.
Този резултат се обяснява с различие във височината на релефа на повърхността на планетата в точките на спускане на апаратите, разстоянието между които е няколкостотин километра.
Анализът на атмосферата пък е показал, че се състои от 97 % въглероден двуокис, 2 % азот, не повече от 0,1 % кислород, и незначително количество водна пара.
Фотометърът регистрира осветеност под долния праг. Направени са измервания на потоците плазма в околностите на Венера.
Спускаемият апарат спира изпращането на информация към Земята, когато налягането достига 27 атмосфери, това става на височина 18 км над повърхността. Спускаемите модули на Венера 5 и Венера 6 навлизат в атмосферата на планетата откъм нощната й страна в два района отдалечени на 300 км един от друг.
Накрая космическият апарат е смачкан от атмосферното налягане.