Миранда е петият по-големина естествен спътник на Уран. Открит е на 16 февруари 1948 г. от холандско-американския астроном Герард Кайпер в обсерваторията във Форт Дейвис. Носи името на дъщерята на Просперо от пиесата на Шекспир "Бурята". Като алтернатива се употребява означението Уран 5.
За повърхността на Миранда се счита, че е съставена предимно от лед, в допълнение със силикатни скали и органични съединения от групата на метана. Наблюдават се каньони с дълбочина, достигаща 20 километра , и местности със силно насечен терен, свидетелстващи за интензивна геологична активност в миналото.
За обширните набраздени образувания, наречени корони се счита, че са се образували от издигания на по-топъл от заобикалящия го материал лед към повърхността. За геологичните явления се счита, че се подхранват от топлината, породена от приливните сили на Уран.
Според една спекулативна теория в миналото си Миранда е била ударена от масивен обект, причинил отчупване и разместване на части от повърхността й, формирайки сегашния пресечен терен.
Единственият апарат, посетил Миранда, е Вояджър 2, който премина през урановата система през Януари 1986 г. По време на наблюденията е заснето южното обърнато към Слънцето полукълбо на спътника. По добро стечение на обстоятелствата Вояджър преминава близко до Миранда и заснема необичайната й геология. Наклонът на орбитата на Миранда от 4,34° е необичайно голяма, имайки предвид малкото разстояние до Уран.
Автор: Албена Иванова
За повърхността на Миранда се счита, че е съставена предимно от лед, в допълнение със силикатни скали и органични съединения от групата на метана. Наблюдават се каньони с дълбочина, достигаща 20 километра , и местности със силно насечен терен, свидетелстващи за интензивна геологична активност в миналото.
За обширните набраздени образувания, наречени корони се счита, че са се образували от издигания на по-топъл от заобикалящия го материал лед към повърхността. За геологичните явления се счита, че се подхранват от топлината, породена от приливните сили на Уран.
Според една спекулативна теория в миналото си Миранда е била ударена от масивен обект, причинил отчупване и разместване на части от повърхността й, формирайки сегашния пресечен терен.
Единственият апарат, посетил Миранда, е Вояджър 2, който премина през урановата система през Януари 1986 г. По време на наблюденията е заснето южното обърнато към Слънцето полукълбо на спътника. По добро стечение на обстоятелствата Вояджър преминава близко до Миранда и заснема необичайната й геология. Наклонът на орбитата на Миранда от 4,34° е необичайно голяма, имайки предвид малкото разстояние до Уран.