Всичко за Галилео Галилей

Галилео Глаилей - италиански астроном, физик, астролог и философ, считан за основоположник на съвременния научен метод.  Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, различни астрономически наблюдения, формулирането на първия и втория&nb

Галилео Глаилей - италиански астроном, физик, астролог и философ, считан за основоположник на съвременния научен метод.  Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, различни астрономически наблюдения, формулирането на първия и втория  закон за движение и ефективната подкрепа за хелиоцентричната система.  Той е описван като „баща на съвременната астрономия“, „баща на съвременната физика“ и „баща на науката“.

Галилей е роден в Пиза на 15 февруари 1563 г. Той  е обучаван от родителите си до десетгодишна възраст. Когато през 1574 г.  семейството се премества във  Флоренция , с образованието му се заема живеещ наблизо свещеник. Впоследствие постъпва в манастира Санта Мария де Валомброза, където получава религиозно образование. Религиозната му обаче кариера е прекъсната през 1579 г. 

През 1581 г.  Галилей постъпва в Университета в Пиза, където първоначално учи медицина и философия,  а след това математика.  Въпреки, че е принуден да напусне по финансови причини, му е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно се премества в Университета в Падуа , където преподава геометрия, механика и астрономия до 1610 г.  През този период  Галилей се занимава и с научна дейност и прави някои от важните си открития.

Въпреки,че е вярващ католик, Галилей става баща на три извънбрачни деца.

През 1610 г.  Галилео  получава почетна длъжност в двора на Козимо Медичи , велик херцог на Тоскана и негов бивш студент.  Той подкрепя теориите на Николай Коперник.  През 1614 г. проповедникът Томазо Качини публично осъжда възгледите на Галилей за движението на Земята, обявявайки ги за опасни и близки до ерес.  Галилей отива в Рим, за да се защити срещу тези обвинения, но му забраняват  да защитава или преподава  астрономията на Коперник, защото тя противоречи на приетото тълкуване на Светото писание.

През 1624 г. Галилей  разработва първия известен микроскоп. Същата година е  извикан да се яви пред Инквизицията в Рим. Съдът издава осъдителна присъда и принуждава Галилей да се отрече от книгата си. Той е изпратен в Сиена , а през декември 1633 г. му е разрешено да се премести във вилата си в Арчетри. Напълно ослепял, Галилей  публикува   последната си книга „Due nuove scienze“ (Две нови науки).

Основният принос на Галилео Галилей към Научната революция е използването на количествени експерименти  и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези методи са нови в Европа,   той първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, „езикът на Бог е математиката“.

Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика.

Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията. Ученият е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната , основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. 

Наблюденията на Галилей показват също, че млечният път, смятан преди това за мъглявина,  представлява множество звезди , струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око.

Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата поставят основите на класическата механика. Той  е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.

Галилей забелязва също, че ходовете на  махалото  винаги изискват едно и също време независимо от неговата амплитуда.  Галилей и един негов сътрудник се опитват да измерят скоростта на светлината. 

Галилео  прави опит да обясни и причините за приливите , като теорията му трябва да послужи за аргумент в полза на движението на Земята. Макар да отчита влиянието на формата на водните басейни върху височината и времето на приливите, теорията му е отхвърлена.

Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с  честотата  и формулирането на принципа, че физичните закони са еднакви във всяка система, движеща се с постоянна скорост по права линия независимо от нейната скорост и посока.

Освен  в областта на физиката и астрономията Галилей има принос и към развитието на техниката. През последната година от живота си вече слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало.  Той оставя и многобройни скици на различни неосъществени изобретения. Автор: Албена Иванова