Каменният календар, изобретен преди 530 години от високоразвитата цивилизация, продължава да изумява учените. Календарът, наречен "Слънчев камък",
е голяма монолитна скулптура, открита на 17 декември 1790 г. в сърцето на Мексико сити. Диаметърът й е около 3,6 м, дебелината - 1,22 м, теглото - 24 тона. В момента календарът се намира в местния Национален музей по антропология.
В основата на календара е слънчевата година. Различните дни, месеци и космически цикли са изобразени с пиктографи. "Слънчевият камък" обхваща период от 52 години - от 1427-а до 1479-та и е със 103 години по-стар от Грегорианския календар, който днес се използва по целия свят.
Смята се, че някога той е бил разположен върху основния храм на Теночтитлан - столицата на държавата на ацтеките. Бил е обърнат на юг и оцветен в ярки цветове: червено, синьо, жълто и бяло. В централния му кръг се вижда лицето на Тонатиу - бога на Слънцето. Около него са наредени 4 квадрата. Според ацтекските предания те показват начините, по които предишните 4 слънца /или свята/ са приключили своето съществуване. Първият е бил унищожен от диви зверове, вторият - от вятъра, третият - от огъня, четвъртият - от потоп. Южноамериканците вярвали, че живеят в петия и последен свят.
В следващия концентричен кръг има 20 квадрата, всеки от които представлява един от 20-те дни в ацтексикия месец. Те най-често носят имената на животни или природни елементи. 20-дневните месеци били общо 18. Освен получените 360 дни, още 5 били отбелязани в кръга. Те имали специален статут - тогава се правели жертвоприношения. Следващият концентричен кръг е съставен от правоъгълници, всеки от които съдържа по 5 елемента. По всяка верояност става дума за седмици, съставени от по 5 дни. Следват 8 ъгъла, които разделят Слънчевия камък на 8 части. Това са слънчевите лъчи, идващи от различните кардинални точки.
Върху най-широката част на календара са изрисувани две огромни змии с тела, нашарени със символи, които вероятно бележат 52-годишните цикли. Върху горната част на календара е издълбан правоъгълник. В него четем "13 акатл", което отговаря на 1479-та, годината, в която календарът е бил завършен.
На гърба на "Слънчевия камък" има 8 равномерно разположени дупки. Ацтеките забивали в тях пръчки, чиито сенки падали върху определени фигури от календара. Което навежда учените на мисълта, че той е бил използван и като слънчев часовник.
До ден-днешен ацтекският календар продължава да буди догадки. Не е ясно как през XV в. южноамериканците са можели да правят изчисления, съизмерими с тези на съвременните компютри. Може би в съставянето на "Слънчевия камък" има пръст и някоя извънземна цивилизация?
Автор: Албена Иванова
е голяма монолитна скулптура, открита на 17 декември 1790 г. в сърцето на Мексико сити. Диаметърът й е около 3,6 м, дебелината - 1,22 м, теглото - 24 тона. В момента календарът се намира в местния Национален музей по антропология.
В основата на календара е слънчевата година. Различните дни, месеци и космически цикли са изобразени с пиктографи. "Слънчевият камък" обхваща период от 52 години - от 1427-а до 1479-та и е със 103 години по-стар от Грегорианския календар, който днес се използва по целия свят.
Смята се, че някога той е бил разположен върху основния храм на Теночтитлан - столицата на държавата на ацтеките. Бил е обърнат на юг и оцветен в ярки цветове: червено, синьо, жълто и бяло. В централния му кръг се вижда лицето на Тонатиу - бога на Слънцето. Около него са наредени 4 квадрата. Според ацтекските предания те показват начините, по които предишните 4 слънца /или свята/ са приключили своето съществуване. Първият е бил унищожен от диви зверове, вторият - от вятъра, третият - от огъня, четвъртият - от потоп. Южноамериканците вярвали, че живеят в петия и последен свят.
В следващия концентричен кръг има 20 квадрата, всеки от които представлява един от 20-те дни в ацтексикия месец. Те най-често носят имената на животни или природни елементи. 20-дневните месеци били общо 18. Освен получените 360 дни, още 5 били отбелязани в кръга. Те имали специален статут - тогава се правели жертвоприношения. Следващият концентричен кръг е съставен от правоъгълници, всеки от които съдържа по 5 елемента. По всяка верояност става дума за седмици, съставени от по 5 дни. Следват 8 ъгъла, които разделят Слънчевия камък на 8 части. Това са слънчевите лъчи, идващи от различните кардинални точки.
Върху най-широката част на календара са изрисувани две огромни змии с тела, нашарени със символи, които вероятно бележат 52-годишните цикли. Върху горната част на календара е издълбан правоъгълник. В него четем "13 акатл", което отговаря на 1479-та, годината, в която календарът е бил завършен.
На гърба на "Слънчевия камък" има 8 равномерно разположени дупки. Ацтеките забивали в тях пръчки, чиито сенки падали върху определени фигури от календара. Което навежда учените на мисълта, че той е бил използван и като слънчев часовник.
До ден-днешен ацтекският календар продължава да буди догадки. Не е ясно как през XV в. южноамериканците са можели да правят изчисления, съизмерими с тези на съвременните компютри. Може би в съставянето на "Слънчевия камък" има пръст и някоя извънземна цивилизация?