Видният български духовник и отшелник св. Теодосий Търновски, е идеолог на исихазма* в средновековна България и ученик на св. Григорий Синаит.
Теодосий е роден в началото на 14-ти век. Смята се, че е от скромен произход. Приема монашеско подстрижение в Арчарския манастир ‘Свети Николай’ край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и обикаля много манастири, докато нe попада при знаменития исихаст и учител Григорий Синаи, в манастира в който той живее.
След смъртта на Григорий, манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен. Той отказва да приеме такава голяма отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман, основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново /Килифаревския манастир/.
Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци. Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.
Поради разбойнически нападения, се наложило Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали правят мястото недостъпно. Там Теодосий прекарва три години, но заболява тежко, боледува в продължение на двадесет месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман.
Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправят за Цариград при своя приятел и сподвижник , патриарх Калист І.
Теодосий умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г.
Преди смъртта си той прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят благочестивата православна вяра.
Св. Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е св. Евтимий Търновски.
Свети Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. Той заставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх, да свикат църковен събор през 1350 година в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ерес. През 1360 година, на друг събор, св. Теодосий осъжда юдейската религия , вероятно във връзка с приемането на кръщение от втората съпруга на Иван Александър Сара-Теодора, която е еврейка.
Св. Теодосий превежда от гръцки на български език книги c творенията на светите отци.
Той е надарен и с пророчески способности. Теодосий предсказва, че Евтимий, че ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните /турците/.
След кончината на св. Теодосий Търновски, Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично написва неговото житие.
--------------------------------------
* Исихазмът е мистическо течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог.
Автор: Тони
Теодосий е роден в началото на 14-ти век. Смята се, че е от скромен произход. Приема монашеско подстрижение в Арчарския манастир ‘Свети Николай’ край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и обикаля много манастири, докато нe попада при знаменития исихаст и учител Григорий Синаи, в манастира в който той живее.
След смъртта на Григорий, манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен. Той отказва да приеме такава голяма отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман, основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново /Килифаревския манастир/.
Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци. Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.
Поради разбойнически нападения, се наложило Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали правят мястото недостъпно. Там Теодосий прекарва три години, но заболява тежко, боледува в продължение на двадесет месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман.
Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправят за Цариград при своя приятел и сподвижник , патриарх Калист І.
Теодосий умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г.
Преди смъртта си той прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят благочестивата православна вяра.
Св. Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е св. Евтимий Търновски.
Свети Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. Той заставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх, да свикат църковен събор през 1350 година в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ерес. През 1360 година, на друг събор, св. Теодосий осъжда юдейската религия , вероятно във връзка с приемането на кръщение от втората съпруга на Иван Александър Сара-Теодора, която е еврейка.
Св. Теодосий превежда от гръцки на български език книги c творенията на светите отци.
Той е надарен и с пророчески способности. Теодосий предсказва, че Евтимий, че ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните /турците/.
След кончината на св. Теодосий Търновски, Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично написва неговото житие.
--------------------------------------
* Исихазмът е мистическо течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог.