Българският православен светец, Свети Дазий Доростолски, е първият известен Христов мъченик по българските земи.
В град Доростол (дн. Силистра) имало разположен пограничен римски лагер на Единадесетия Клавдиев легион. Той се сътоял от погранични войски, пехотинци и конница, които охранявали северната дунавска граница на Римската империя.
Религията била езическа и централно място заемало капището, където принасяли жертви на боговете идоли. Но в легиона имало християни, които тайно изповядвали християнството, защото императорските власти по онова време преследвали всички християни.
В легиона имало един обикновен войник - тракиец на име Дазий, който бил пламенен християнин. Бил строен, красив, а лицето му озарено от чистата вяра. Когато започвали шумните езически тържества, Дазий се отстранявал и се разхождал по брега на Дунава. Често той размишлявал за величието на истинския Бог - Творец и смятал, че е е правилно да се почитат богове-идоли.
Когато настъпвало времето на новогодишните карнавални шествия в чест на бог Кронос, свързани с диви веселби и шумни развлечения, Дазий се чудел на безумието на езичниците, понеже знаел кой е Иисус Христос, а също така заел и кой е Кронос - той бил баща на Зевс и, според едно предсказание, че ще бъде свален от престола, той изяждал всички свои синове. Зевс бил спасен, защото майка му свила камък в пелените вместо бебето.
Дазий не можел да почита богове, които са по-грешни и по-жестоки дори и от хората. А Христос бил свят и въплъщение на съвършената любов. По време на тържествата Дазий трябвало да играе ролята на Кронос. Цели 30 дни той трябвало да предвожда ритуалите, облечен в царски дрехи. Като истински християнин, Дазий отказал не само да бъде централна фигура, но и да вземе участие в ритуалите. За тази негова постъпка бил изправен пред военен съд, който бил безпощаден към всички, които отказвали да се подчиняват.
По време на съда го попитали защо отказва тази висока чест. Дезий, обаче,а отговорил, че за него това не е чест, защото той е християнин и служи само на истинския бог Христос.
За тези свои думи Дезий бил осъден на мъки, ни когато видели, че е непреклонен, наредили да го посекат с меч. Това станало през 292 г. Свети Дезий се смята за първия известен Христов мъченик по българските земи.
Вестта за мъченическия му подвиг се носела от уста на уста. Тя вдъхновила много войници да станат християни. Чрез пътуващите римски легиони християнската вяра проникнала далече. Още в онези години започнали да почитат паметта на Свети Дазий и да строят храмове в негова чест.
Времената били много неспокойни. Когато от север започнали да нахлуват аварите, много римляни избягали във вътрешността на империята. Тогава мощите на Свети Дазий били пренесени в Италия. Днес само ковчегът се пази в град Анкона.
Автор: Тони
В град Доростол (дн. Силистра) имало разположен пограничен римски лагер на Единадесетия Клавдиев легион. Той се сътоял от погранични войски, пехотинци и конница, които охранявали северната дунавска граница на Римската империя.
Религията била езическа и централно място заемало капището, където принасяли жертви на боговете идоли. Но в легиона имало християни, които тайно изповядвали християнството, защото императорските власти по онова време преследвали всички християни.
В легиона имало един обикновен войник - тракиец на име Дазий, който бил пламенен християнин. Бил строен, красив, а лицето му озарено от чистата вяра. Когато започвали шумните езически тържества, Дазий се отстранявал и се разхождал по брега на Дунава. Често той размишлявал за величието на истинския Бог - Творец и смятал, че е е правилно да се почитат богове-идоли.
Когато настъпвало времето на новогодишните карнавални шествия в чест на бог Кронос, свързани с диви веселби и шумни развлечения, Дазий се чудел на безумието на езичниците, понеже знаел кой е Иисус Христос, а също така заел и кой е Кронос - той бил баща на Зевс и, според едно предсказание, че ще бъде свален от престола, той изяждал всички свои синове. Зевс бил спасен, защото майка му свила камък в пелените вместо бебето.
Дазий не можел да почита богове, които са по-грешни и по-жестоки дори и от хората. А Христос бил свят и въплъщение на съвършената любов. По време на тържествата Дазий трябвало да играе ролята на Кронос. Цели 30 дни той трябвало да предвожда ритуалите, облечен в царски дрехи. Като истински християнин, Дазий отказал не само да бъде централна фигура, но и да вземе участие в ритуалите. За тази негова постъпка бил изправен пред военен съд, който бил безпощаден към всички, които отказвали да се подчиняват.
По време на съда го попитали защо отказва тази висока чест. Дезий, обаче,а отговорил, че за него това не е чест, защото той е християнин и служи само на истинския бог Христос.
За тези свои думи Дезий бил осъден на мъки, ни когато видели, че е непреклонен, наредили да го посекат с меч. Това станало през 292 г. Свети Дезий се смята за първия известен Христов мъченик по българските земи.
Вестта за мъченическия му подвиг се носела от уста на уста. Тя вдъхновила много войници да станат християни. Чрез пътуващите римски легиони християнската вяра проникнала далече. Още в онези години започнали да почитат паметта на Свети Дазий и да строят храмове в негова чест.
Времената били много неспокойни. Когато от север започнали да нахлуват аварите, много римляни избягали във вътрешността на империята. Тогава мощите на Свети Дазий били пренесени в Италия. Днес само ковчегът се пази в град Анкона.