Българският лекар Никола Василиади е възрожденски обществен деец, дарител за народната просвета, радетел за професионално-техническото образование.
Никола Василиади е роден в Букурещ през 1822 година. Неговият баща е от село Гачевци (днес квартал на Габрово).Изселва се през първата четвърт на XIX век в Румъния. Тук се ражда и неговият син. Основното и гимназиално образование той получава в Букурещ. После следва медицина в Атина, Париж и Берлин.
Д-р Василиади има медицинска практика в Букурещ. Там се запознава с много от пребиваващите българи като Евлоги Георгиев, д-р Петър Протич и др.
През 1867 г. в Търново е открита болницата „Свети безсребреници Козма и Дамян“. Неин първи директор е фабрикантът Стефан Карагьозов. В нея се лекува населението от Търновския регион. Ефорията (настоятелството) на тази болница и на училището към нея е в Букурещ, a един от членовете й е д-р Никола Василиади.
Д-р Василиади е собственик на хотел „Габровени“, основно място за сбирки на хъшоветев в Букурещ. Той е член на Добродетелната дружина като отговаря за управлението на завещаните й от богати българи имоти.
След Освобождението, около 1878 г., Василиади предлага услугите си на Отечеството и е назначен за окръжен лекар в Дупница. По това време е вече позастарял, заболява и се завръща в Букурещ за по-спокоен живот.
Никола Василиади не успява да създаде семейство и е без наследници. Той е убеден, че една възраждаща се нация има нужда не само от общо, но и от техническо образование, за да създава повече материални блага. Затова на 10 юни 1881 г. завещава на Габрово 2 хотела в Букурещ. Неговото желание е със средствата от продажбата да се създаде и поддържа едно политехническо училище в Габрово, което да носи неговото име (днес Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“).
Благодарение родолюбието и дарението на д-р Никола Василиади, от миналото до днес в Габрово съществува и успешно се развива техническото училище с доказани качества и традиции. Тъй като лекарят има опасения, че румънското правителство може да оспори завещанието му, той включва там клауза, според която „ако това завещание бъде унищожено по каквато и е причина, тогава целият ми движим и недвижим имот ще вземат и наследят г-н Евлоги Георгиев и д-р Атанасович без никаква друга тежест или условия“. Така спокоен, д-р Василиади завършва земния си път на 25 януари 1892 г. в Букурещ.
Опасенията на д-р Василияди се оказват основателни. Завещанието е спасено от цитирания по-горе добавен текст. Благодарение на Евлоги Георгиев (велик българин и патриот), волята на дарителя е изпълнена добросъвестно. Двата хотела в Букурещ са заменени със зданието на Иван Хаджиенов в София, намиращо се срещу царския дворец (днес в него се помещава Софийския университет). Получените средства от този имот са внасяни по сметка на името на „Д-р Никола Василиади“. В определен момент там са натрупани повече от
12 700 000 лв. Този фонд е управляван от държавата.
Автор: Тони
Никола Василиади е роден в Букурещ през 1822 година. Неговият баща е от село Гачевци (днес квартал на Габрово).Изселва се през първата четвърт на XIX век в Румъния. Тук се ражда и неговият син. Основното и гимназиално образование той получава в Букурещ. После следва медицина в Атина, Париж и Берлин.
Д-р Василиади има медицинска практика в Букурещ. Там се запознава с много от пребиваващите българи като Евлоги Георгиев, д-р Петър Протич и др.
През 1867 г. в Търново е открита болницата „Свети безсребреници Козма и Дамян“. Неин първи директор е фабрикантът Стефан Карагьозов. В нея се лекува населението от Търновския регион. Ефорията (настоятелството) на тази болница и на училището към нея е в Букурещ, a един от членовете й е д-р Никола Василиади.
Д-р Василиади е собственик на хотел „Габровени“, основно място за сбирки на хъшоветев в Букурещ. Той е член на Добродетелната дружина като отговаря за управлението на завещаните й от богати българи имоти.
След Освобождението, около 1878 г., Василиади предлага услугите си на Отечеството и е назначен за окръжен лекар в Дупница. По това време е вече позастарял, заболява и се завръща в Букурещ за по-спокоен живот.
Никола Василиади не успява да създаде семейство и е без наследници. Той е убеден, че една възраждаща се нация има нужда не само от общо, но и от техническо образование, за да създава повече материални блага. Затова на 10 юни 1881 г. завещава на Габрово 2 хотела в Букурещ. Неговото желание е със средствата от продажбата да се създаде и поддържа едно политехническо училище в Габрово, което да носи неговото име (днес Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“).
Благодарение родолюбието и дарението на д-р Никола Василиади, от миналото до днес в Габрово съществува и успешно се развива техническото училище с доказани качества и традиции. Тъй като лекарят има опасения, че румънското правителство може да оспори завещанието му, той включва там клауза, според която „ако това завещание бъде унищожено по каквато и е причина, тогава целият ми движим и недвижим имот ще вземат и наследят г-н Евлоги Георгиев и д-р Атанасович без никаква друга тежест или условия“. Така спокоен, д-р Василиади завършва земния си път на 25 януари 1892 г. в Букурещ.
Опасенията на д-р Василияди се оказват основателни. Завещанието е спасено от цитирания по-горе добавен текст. Благодарение на Евлоги Георгиев (велик българин и патриот), волята на дарителя е изпълнена добросъвестно. Двата хотела в Букурещ са заменени със зданието на Иван Хаджиенов в София, намиращо се срещу царския дворец (днес в него се помещава Софийския университет). Получените средства от този имот са внасяни по сметка на името на „Д-р Никола Василиади“. В определен момент там са натрупани повече от
12 700 000 лв. Този фонд е управляван от държавата.