Висшият български духовник и неврокопски митрополит Борис, е роден на 26 октомври 1888 година в село Гявато, в Македония, със светското име Вангел Разумов. Вангел завършва Одринската българска гимназия през 1904 година и продължава образованието си в Българската духовна семинария в Цариград със стипендия, отпусната от екзарх Йосиф I.
През 1910 година Вангел Разумов става монах под името Борис и служи като йеродякон при неврокопския митрополит Иларион. През 1911 година той продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц (Австрия) и го завършва с научна степен "доктор на богословските науки" през 1915 година.
През същата година йеродякон Борис се завръща в България и е назначен за учител в Свещеническото училище в Бачково, а след това е учител и в Пловдивската духовна семинария.
През 1917 година йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим и заминава на мисия в Унгария, където до 1922 година оглавява в църковно–просветно отношение българската колония.
През юли 1ч922 година той се завръща и е удостоен с архимандритско достойнство. От май 1923 година до септември 1924 година архимандрит Борис е протосингел при Софийската митрополия, а от септември 1924 г. до септември 1926 година е началник на културно-просветното отделение на Светия синод и председател на храма "Свети Александър Невски".
От септември 1926 г. до края на ноември 1931 година архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария.
В средата на декември 1931 година Борис е ръкоположен за епископ Стобийски, а от 28 ноември 1931 година е главен секретар на Светия синод. На този пост той остава до 17 март 1935 година, когато е избран за Неврокопски митрополит.
През 1932 година Неврокопският митрополит Борис е натоварен с историческата мисия в Ерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите започват на 12 април и приключват успешно едва на 22 февруари 1945 година.
За кратък период от време Неврокопският митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма. Наричат го „съвестта на Българската църква” заради изключителната му ерудиция /той владеел свободно 13 езика/ и заради непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология.
На 29 септември 1948 година Митрополит Борис изпраща писмо-протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Светия Синод. Навсякъде той говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките жестокости срещу духовенството. Поради тези му действия окръжният комитет на БКП го обявява за враг № 1 на народната власт.
На 8 ноември 1948 година , след като отслужва Света литургия за освещаване на храма в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнат свещеник.
Автор: Тони
През 1910 година Вангел Разумов става монах под името Борис и служи като йеродякон при неврокопския митрополит Иларион. През 1911 година той продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц (Австрия) и го завършва с научна степен "доктор на богословските науки" през 1915 година.
През същата година йеродякон Борис се завръща в България и е назначен за учител в Свещеническото училище в Бачково, а след това е учител и в Пловдивската духовна семинария.
През 1917 година йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим и заминава на мисия в Унгария, където до 1922 година оглавява в църковно–просветно отношение българската колония.
През юли 1ч922 година той се завръща и е удостоен с архимандритско достойнство. От май 1923 година до септември 1924 година архимандрит Борис е протосингел при Софийската митрополия, а от септември 1924 г. до септември 1926 година е началник на културно-просветното отделение на Светия синод и председател на храма "Свети Александър Невски".
От септември 1926 г. до края на ноември 1931 година архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария.
В средата на декември 1931 година Борис е ръкоположен за епископ Стобийски, а от 28 ноември 1931 година е главен секретар на Светия синод. На този пост той остава до 17 март 1935 година, когато е избран за Неврокопски митрополит.
През 1932 година Неврокопският митрополит Борис е натоварен с историческата мисия в Ерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите започват на 12 април и приключват успешно едва на 22 февруари 1945 година.
За кратък период от време Неврокопският митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма. Наричат го „съвестта на Българската църква” заради изключителната му ерудиция /той владеел свободно 13 езика/ и заради непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология.
На 29 септември 1948 година Митрополит Борис изпраща писмо-протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Светия Синод. Навсякъде той говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките жестокости срещу духовенството. Поради тези му действия окръжният комитет на БКП го обявява за враг № 1 на народната власт.
На 8 ноември 1948 година , след като отслужва Света литургия за освещаване на храма в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнат свещеник.