Българският революционер, политик и дипломат, Киряк Цанков, е един от ръководителите на Българския революционен централен комитет /БРЦК/ , след Освобождението става член на Либералната партия. По-късно Цанков заема различни дипломатически постове, като през 1880 година става първият дипломатически агент на България в Букурещ.
Киряк Цанков е роден в Свищов около 1847 година. Началното си образование завършва в родния сиа град, след което завършва търговско училище във Виена и учи медицина в Париж. През 60-те години на 19-ти век Цанков се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1871 гопдина става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател в периода 18171115-86 година.
Участва в подготовката и изпращането в България на четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Христо Ботев, както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876 година.
По време на Временното руско управление в България след Освобождението, Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание през 1879 година и в I-вото Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.
През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 година той е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 година е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 година за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия, на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни през 1885 година , в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия.
Киряк Цанков умира на 3 ноември 1903 година в Букурещ.
Автор: Тони
Киряк Цанков е роден в Свищов около 1847 година. Началното си образование завършва в родния сиа град, след което завършва търговско училище във Виена и учи медицина в Париж. През 60-те години на 19-ти век Цанков се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1871 гопдина става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател в периода 18171115-86 година.
Участва в подготовката и изпращането в България на четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Христо Ботев, както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876 година.
По време на Временното руско управление в България след Освобождението, Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание през 1879 година и в I-вото Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.
През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 година той е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 година е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 година за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия, на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни през 1885 година , в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия.
Киряк Цанков умира на 3 ноември 1903 година в Букурещ.