Васил Златаров е един от създателите на българското въздухоплаване, негов основател и пръв организатор. Роден е на 3 ноември 1869 година в Гюргево, Румъния. Той е един от най-образованите и ерудирани българи в края на ХІХ век - владее пет езика и е изкусен живописец. Златаров е архитект-строител със солидни познания по финансово дело и отлична военна подготовка. Той е и първият българин летял с балон, с планер и с аероплан.
След полета, Васил Златаров се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело, просветителска и пропагандна дейност за ролята на въздухоплаването за нуждите и целите на военното дело. На молбата му да бъде изпратен на обучение по въздухоплвателно дело, той е изпратен през 1902 година да се обучава в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург. По това време Златаров е единственият чуждестранен офицер, допуснат до въздухоплавателното училище. Той завършва блестящо курса за обучение, а в България е назначен за началник на малка въздухоплавателна команда към ІІ пионерна дружина в София. В тази команда, поради липса на конкретна дейност, са правели и обследвали полети с изработени от тях хвърчила.
През 1904 год. е назначен за ротен командир в V дружина, а въздухоплавателната команда има за командир друг запален във въздухоплаването български офицер - Хараламби Джамджиев. Срещата на двамата поставя началото на сътрудничество, предопределило бъдещето на българската авиация. С построените двуплощни хвърчила от т.нар. "хараграфов" тип издигат товари до 70 kg. Тези изследвания са база за строеж на малки, но стабилни в полет планери, демонстрирани в полет по склоновете на Софийския военен лагер. След полета с балон, Златаров лети на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България. Поради липсата на реално приложение на въздухоплаването във военното дело, командата, обаче, е закрита.
В края на 1905 година на Златаров е разпоредено да представи план за структура и организация на ново въздухоплавателно отделение, сформирано на 28 февруари 1906 год. Така за трети път се сформира въздухоплавателна команда с неясно формулирани задачи и с никакви ресурси. Поради липсата на въздухоплавателни апарати, Златаров отново конструира хвърчила и балансирани планери. Той създава и план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средства.
През 1906 година Златаров изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с новия летателен апарат - самолета. Независимо от впечатляващия полет, неговата теза е, че самолета е недостъпно средство за България и закупува балон с вместимост 360 м3 и 300 м въже. Тук , в България, са направени приспособленията и газодобивния апарат за него. През 1909 година, отново в Париж, бъдещият родоначалник на българската авиация разбира, че бъдещето е на по-тежките от въздуха летателни апарати. Бързо усвоява новите технически идеи и вниква в проблемите и качествата на създаваните аероплани от различни фирми. За пропагандиране на полет със самолет и начало на програма за създаване на българска военна авиация, Златаров със Симеон Добревски организират полет на руския авиатор Б.С.Масленников в България. Отново за трети път Златаров е пръв - лети с руския пилот на 15 ноември 1910 година. Със закупени материали от Русия, в България се изработва първия балон - "София-1" по проект на Златаров и Казанджиев. На 1 август 1912 год. този балон с обем 640 м3 получава право на свободни полети. Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.
Като командир на въздухоплавателното отделение и човек потопен в теорията и практиката на въздухоплаването в началото на ХХ век, Златаров е убеден, че привързаният балон е уязвемо летателно средство от артилерията и няма бъдеще като летателен апарат. И независимо, че изпраща Продан Таракчиев да учи за пилотиране на балон в Русия, самият той разучава техническите параметри и оферти на производителите на самолети. Подготвя техническите условия, на които трябва да отговарят закупуваните аероплани за българската войска.
Като командир на Въздухоплавателния парк, Златанов организира през Балканската война базово летище край гр. Мустафа паша /днес Свиленград/ и служба за техническо обслужване на аеропланната техника, като създава първата полева работилница за ремонт на аероплани.
На 17 ноември 1912 г. в България се извършва и първата бомбардировка в историята на българската авиация от италианския пилот Джовани Сабели и наблюдателя майор Васил Златаров със самолет Блерио XI.
През Първата световна война В. Златаров е командир на Въздухоплавателната дружина, която се състои от аеропланна и балонна група. Отново се създава полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров, а командир на авиационната група е Радул Милков. Оценката на авиационните специалисти - историци е, че при тежките военни условия, липсата на резервни части и сравнително бързо морално остаряваща летателна техника, създадената полетна организация, ремонта на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия, е поддържало в непрекъсната бойна готовност младата българска авиация и висок боен дух в първите военни авиатори.
След войната, българската авиация е унищожена по силата на Ньойския договор. Васил Златаров е сред уволнените "поради намаляване ефективите на армията". Работи като чиновник, поддържа магазин, но силно разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и възраждането й след средата на 20 години на ХХ век.
Васил Златаров умира в София на 17 май 1932 година.
Автор: Тони
Златаров израства в будно възрожденско семейство. Завършва гимназия в гр. Русе, а военно училище през 1891 година. По време на първото българско изложение в Пловдив през 1892 год. Златаров е в състава на пионерното подразделение, обезпечаващо демонстрациите в балона "Ла Франс". Младият мъж е първият българин, който лети с балона на Йожен Годар.
След полета, Васил Златаров се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело, просветителска и пропагандна дейност за ролята на въздухоплаването за нуждите и целите на военното дело. На молбата му да бъде изпратен на обучение по въздухоплвателно дело, той е изпратен през 1902 година да се обучава в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург. По това време Златаров е единственият чуждестранен офицер, допуснат до въздухоплавателното училище. Той завършва блестящо курса за обучение, а в България е назначен за началник на малка въздухоплавателна команда към ІІ пионерна дружина в София. В тази команда, поради липса на конкретна дейност, са правели и обследвали полети с изработени от тях хвърчила.
През 1904 год. е назначен за ротен командир в V дружина, а въздухоплавателната команда има за командир друг запален във въздухоплаването български офицер - Хараламби Джамджиев. Срещата на двамата поставя началото на сътрудничество, предопределило бъдещето на българската авиация. С построените двуплощни хвърчила от т.нар. "хараграфов" тип издигат товари до 70 kg. Тези изследвания са база за строеж на малки, но стабилни в полет планери, демонстрирани в полет по склоновете на Софийския военен лагер. След полета с балон, Златаров лети на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България. Поради липсата на реално приложение на въздухоплаването във военното дело, командата, обаче, е закрита.
В края на 1905 година на Златаров е разпоредено да представи план за структура и организация на ново въздухоплавателно отделение, сформирано на 28 февруари 1906 год. Така за трети път се сформира въздухоплавателна команда с неясно формулирани задачи и с никакви ресурси. Поради липсата на въздухоплавателни апарати, Златаров отново конструира хвърчила и балансирани планери. Той създава и план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средства.
През 1906 година Златаров изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с новия летателен апарат - самолета. Независимо от впечатляващия полет, неговата теза е, че самолета е недостъпно средство за България и закупува балон с вместимост 360 м3 и 300 м въже. Тук , в България, са направени приспособленията и газодобивния апарат за него. През 1909 година, отново в Париж, бъдещият родоначалник на българската авиация разбира, че бъдещето е на по-тежките от въздуха летателни апарати. Бързо усвоява новите технически идеи и вниква в проблемите и качествата на създаваните аероплани от различни фирми. За пропагандиране на полет със самолет и начало на програма за създаване на българска военна авиация, Златаров със Симеон Добревски организират полет на руския авиатор Б.С.Масленников в България. Отново за трети път Златаров е пръв - лети с руския пилот на 15 ноември 1910 година. Със закупени материали от Русия, в България се изработва първия балон - "София-1" по проект на Златаров и Казанджиев. На 1 август 1912 год. този балон с обем 640 м3 получава право на свободни полети. Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.
Като командир на въздухоплавателното отделение и човек потопен в теорията и практиката на въздухоплаването в началото на ХХ век, Златаров е убеден, че привързаният балон е уязвемо летателно средство от артилерията и няма бъдеще като летателен апарат. И независимо, че изпраща Продан Таракчиев да учи за пилотиране на балон в Русия, самият той разучава техническите параметри и оферти на производителите на самолети. Подготвя техническите условия, на които трябва да отговарят закупуваните аероплани за българската войска.
Като командир на Въздухоплавателния парк, Златанов организира през Балканската война базово летище край гр. Мустафа паша /днес Свиленград/ и служба за техническо обслужване на аеропланната техника, като създава първата полева работилница за ремонт на аероплани.
На 17 ноември 1912 г. в България се извършва и първата бомбардировка в историята на българската авиация от италианския пилот Джовани Сабели и наблюдателя майор Васил Златаров със самолет Блерио XI.
През Първата световна война В. Златаров е командир на Въздухоплавателната дружина, която се състои от аеропланна и балонна група. Отново се създава полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров, а командир на авиационната група е Радул Милков. Оценката на авиационните специалисти - историци е, че при тежките военни условия, липсата на резервни части и сравнително бързо морално остаряваща летателна техника, създадената полетна организация, ремонта на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия, е поддържало в непрекъсната бойна готовност младата българска авиация и висок боен дух в първите военни авиатори.
След войната, българската авиация е унищожена по силата на Ньойския договор. Васил Златаров е сред уволнените "поради намаляване ефективите на армията". Работи като чиновник, поддържа магазин, но силно разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и възраждането й след средата на 20 години на ХХ век.
Васил Златаров умира в София на 17 май 1932 година.