Българският лекар д-р Стамен Григоров се нарежда сред най-големите световни учени. За съжаление, обаче, най-голямото му откритие е потънало в забвение.
Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 г. в трънското село Студен извор. След началните ученически години в Трън той заминава за София, където завършва гимназия с много висок успех. За будния младеж научава френският пълномощен министър у нас и той му съдейства да замине за Монпелие, където да учи биология в Института по естествени науки. Младият българин, обаче, е изкушен от медицината. Късметът му отново проработва и богат трънчанин го подпомага финансово, за да може да замине да учи в Медицинския факултет в Женева.
Точно по тоза време - през 1903 г. , руският учен Иля Мечников публикува своите изследвания върху човешкото стареене. Според него, старостта е болест, която трябва да се лекува като всяка друга. Той прави изследвания в 36 страни и проучването му показва, че най-много столетници има в България. На хиляда души се падали по четирима. Мечников изказва тезата, че вероятно българското кисело мляко се противопоставя на гниенето в червата, което причинява преждевременно стареене.
Изследванията на Мечников карат професор Масол, който преподава бактериология в университета в Женева, да насърчи любознателния си студент Стамен Григоров да изследва киселото мляко, което му изпраща от България съпругата му Даринка.
Така през 1905 година д-р Григоров открива под микроскоп бактерията, която "произвежда" българското кисело мляко. Той е нарича „Бацил А". Впоследствие различава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Той публикува сведения за откритието си в престижното списание „Ревю медикал дьо ла Романд".През 1907 г. Орла Янсен кръщава кълбовидната бактерия „Стрептококус термофилус", а Люрсен и Кюн кръщават пръчковидната „Бацилус булгарикус". В чест на своя откривател „Бацилус булгарикус" по-късно е наречен „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905".
Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в института „Луи Пастьор" в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия Нобелов лауреат професор Иля Мечиков да потвърди докладваните данни. Ученият потвърждава резултатите на младия лекар и въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров е предложено професорско място в Женевския университет и дори да стане директор на филиала на института „Пастьор" в Сао Паулу. Родината и семейството, обаче, му липсват болезнено и в края на 1905 година той се връща в България.
Д-р Григоров започва работа като околийски лекар в Трън. В тамошната болница организира малка лаборатория. Именно в нея, през 1906 г., той прави едно наистина велико откритие - създава противотуберкулозна ваксина. Подобен успех неминуемо му гарантира важно място в човешката история, но, уви, съдбата е отредила друго. На 29 декември Григоров публикува откритието си в престижното списание „Ла прес медикал". Малко по-рано обаче двама французи - Албер Калмет и Камий Герен, също изобретяват ваксина. Тя е известната БЦЖ, която се прилага и до днес.
Доктор Григоров, обаче, прави нещо наистина велико - "убита ваксина", която е по-безопасна. Той експериментира с морски свинчета и зайци и доказва, че ваксината му действа безотказно в девет от десет случая - при това и за лечение, докато БЦЖ е само за профилактика.
Тъй като микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива, имунизирането е трудно. Д-р Стамен Григоров открива микроорганизъм, който убива тази обвивка. Но за да се започне прилагане на ваксината на хора, опитите на учения трябва да бъдат потвърдени от водещите в науката и, ако откритието се потвърди, тогава да се направи клинично приложение на ваксината. Резултатите са потвърдени, но страната ни не подпомага по никакъв начин учения и на него се пада задачата сам да популяризира откритието си. За жалост и до днес то остава на заден план и, въпреки предимствата си, ваксината на Григоров и до днес остава в сянката на БЦЖ.
По време на Балканската война Григоров е изпратен на фронта, като полеви лекар. В годините на Първата световна война, Григоров отново е на фронта и прави всичко възможно, за да пребори избухналата холера. Удостоен е с орден „За храброст" и златен медал „Червен кръст".
След като се връща от войната Григоров открива в Трън болница за лечение на туберкулозни. Започва да прилага ваксината си в санаториумите в Искрец и Трявна, както и в клиниката за лечение на рак в Александровската болница. По-късно лекува във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
През 1935 г. д-р Григоров е поканен на работа в Италия, където лекува в три санаториума болни от туберкулоза. Лечението на белодробна и костна туберкулоза с откритата от него ваксина дава страхотни резултати. В пресата на Апенините се появяват материали за Григоров и неговото невероятно „българско лечение".
Д-р Стамен Григоров се връща в България през 1944 г. По време на бомбардировките е евакуиран със семейството си в гр. Новоселци (днешният Елин Пелин). Остава там до рождения си ден на 27 октомври 1945 г., когато внезапно умира.
На 30 октомври всички големи европейски радиостанции съобщават новината за смъртта на известния учен, който, като че ли и до днес, остава по-известен в чужбина, отколкото в родината си.
Автор: Тони
Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 г. в трънското село Студен извор. След началните ученически години в Трън той заминава за София, където завършва гимназия с много висок успех. За будния младеж научава френският пълномощен министър у нас и той му съдейства да замине за Монпелие, където да учи биология в Института по естествени науки. Младият българин, обаче, е изкушен от медицината. Късметът му отново проработва и богат трънчанин го подпомага финансово, за да може да замине да учи в Медицинския факултет в Женева.
Точно по тоза време - през 1903 г. , руският учен Иля Мечников публикува своите изследвания върху човешкото стареене. Според него, старостта е болест, която трябва да се лекува като всяка друга. Той прави изследвания в 36 страни и проучването му показва, че най-много столетници има в България. На хиляда души се падали по четирима. Мечников изказва тезата, че вероятно българското кисело мляко се противопоставя на гниенето в червата, което причинява преждевременно стареене.
Изследванията на Мечников карат професор Масол, който преподава бактериология в университета в Женева, да насърчи любознателния си студент Стамен Григоров да изследва киселото мляко, което му изпраща от България съпругата му Даринка.
Така през 1905 година д-р Григоров открива под микроскоп бактерията, която "произвежда" българското кисело мляко. Той е нарича „Бацил А". Впоследствие различава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Той публикува сведения за откритието си в престижното списание „Ревю медикал дьо ла Романд".През 1907 г. Орла Янсен кръщава кълбовидната бактерия „Стрептококус термофилус", а Люрсен и Кюн кръщават пръчковидната „Бацилус булгарикус". В чест на своя откривател „Бацилус булгарикус" по-късно е наречен „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905".
Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в института „Луи Пастьор" в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия Нобелов лауреат професор Иля Мечиков да потвърди докладваните данни. Ученият потвърждава резултатите на младия лекар и въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров е предложено професорско място в Женевския университет и дори да стане директор на филиала на института „Пастьор" в Сао Паулу. Родината и семейството, обаче, му липсват болезнено и в края на 1905 година той се връща в България.
Д-р Григоров започва работа като околийски лекар в Трън. В тамошната болница организира малка лаборатория. Именно в нея, през 1906 г., той прави едно наистина велико откритие - създава противотуберкулозна ваксина. Подобен успех неминуемо му гарантира важно място в човешката история, но, уви, съдбата е отредила друго. На 29 декември Григоров публикува откритието си в престижното списание „Ла прес медикал". Малко по-рано обаче двама французи - Албер Калмет и Камий Герен, също изобретяват ваксина. Тя е известната БЦЖ, която се прилага и до днес.
Доктор Григоров, обаче, прави нещо наистина велико - "убита ваксина", която е по-безопасна. Той експериментира с морски свинчета и зайци и доказва, че ваксината му действа безотказно в девет от десет случая - при това и за лечение, докато БЦЖ е само за профилактика.
Тъй като микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива, имунизирането е трудно. Д-р Стамен Григоров открива микроорганизъм, който убива тази обвивка. Но за да се започне прилагане на ваксината на хора, опитите на учения трябва да бъдат потвърдени от водещите в науката и, ако откритието се потвърди, тогава да се направи клинично приложение на ваксината. Резултатите са потвърдени, но страната ни не подпомага по никакъв начин учения и на него се пада задачата сам да популяризира откритието си. За жалост и до днес то остава на заден план и, въпреки предимствата си, ваксината на Григоров и до днес остава в сянката на БЦЖ.
По време на Балканската война Григоров е изпратен на фронта, като полеви лекар. В годините на Първата световна война, Григоров отново е на фронта и прави всичко възможно, за да пребори избухналата холера. Удостоен е с орден „За храброст" и златен медал „Червен кръст".
След като се връща от войната Григоров открива в Трън болница за лечение на туберкулозни. Започва да прилага ваксината си в санаториумите в Искрец и Трявна, както и в клиниката за лечение на рак в Александровската болница. По-късно лекува във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
През 1935 г. д-р Григоров е поканен на работа в Италия, където лекува в три санаториума болни от туберкулоза. Лечението на белодробна и костна туберкулоза с откритата от него ваксина дава страхотни резултати. В пресата на Апенините се появяват материали за Григоров и неговото невероятно „българско лечение".
Д-р Стамен Григоров се връща в България през 1944 г. По време на бомбардировките е евакуиран със семейството си в гр. Новоселци (днешният Елин Пелин). Остава там до рождения си ден на 27 октомври 1945 г., когато внезапно умира.
На 30 октомври всички големи европейски радиостанции съобщават новината за смъртта на известния учен, който, като че ли и до днес, остава по-известен в чужбина, отколкото в родината си.