Видният български енциклопедист от Възраждането Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Той учи в родния си град, а по-късно и във Великата народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариаград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни.
На 19 години Богоров учи в Ришельовския лицей в Одеса, където пък са учили Найден Геров, бащата на Христо Ботев - даскал Ботьо Петков и Добри Чинтулов.
Иван Богоров следва химия в Лайпциг, а след това завършва медицина в Париж. Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора и Шумен . През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва.
Богоров се опитва да убеди българите из градовете в България, които обикаля да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първична българска граматика“.
В Пловдив ИванБогоров издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война той служи като преводач.
Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в българския език на чуждици и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език.
Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с използването на израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво.
Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор, вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. През 1919 година Иван Вазов казва: Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват — те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега — турям и себе си в това число — грешим против чистотата на езика.“
Много от въведените от Богоров думи , поради незнание и подценяване, често се приписват на по-късни български книжовници, най-вече на Александър Теодоров-Балан.
Иван Богоров умира на 20 октомври 1892 година в София.
Автор: Тони
На 19 години Богоров учи в Ришельовския лицей в Одеса, където пък са учили Найден Геров, бащата на Христо Ботев - даскал Ботьо Петков и Добри Чинтулов.
Иван Богоров следва химия в Лайпциг, а след това завършва медицина в Париж. Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора и Шумен . През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва.
Богоров се опитва да убеди българите из градовете в България, които обикаля да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първична българска граматика“.
В Пловдив ИванБогоров издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война той служи като преводач.
Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в българския език на чуждици и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език.
Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с използването на израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво.
Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор, вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. През 1919 година Иван Вазов казва: Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват — те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега — турям и себе си в това число — грешим против чистотата на езика.“
Много от въведените от Богоров думи , поради незнание и подценяване, често се приписват на по-късни български книжовници, най-вече на Александър Теодоров-Балан.
Иван Богоров умира на 20 октомври 1892 година в София.