Българският възрожденски художник и революционер, Георги Данчов-Зографина, е близък съратник на Васил Левски и автор на считания за най-точен портрет на Апостола. Георги Данчов е баща на братята Никола и Иван Данчови, съставители на една от първите български енциклопедии и множество речници.
Георги Данчов е роден на 27 юли 1846 г. в гр. Чирпан. През 1860 г. започва да учи при Алекси Атанасов, известен зограф от гр. Станимака (днешен Асеновград). По-късно той заминава за Цариград, където учи литографска техника в ателието на Исарион. Усвоява тънкостите и на фотографското изкуство.
На 24 май 1869 г. Васил Левски пристига в гр. Чирпан и отсяда в дома Георги Данчов. Тук Апостола основава Чирпанския частен революционен комитет, чийто председател е именно Георги Данчов. По време на революционното движение той е заточен в Диарбекир с доживотна присъда. Дори и по това време художественият ентусиазъм на Данчов не секва и той създава литографията „Русалки“. Успява да избяга в Русия през 1876 г.
По време на Руско-турската война Данчов взима участие в Българското опълчение. По пресните емоции на Освобождението през 1879 г. той създава в Пловдив легендарната си творба, литографията „Свободна България“.
Георги Данчов участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890-1893 г. той е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив . Деец е на Народно-либералната партия (стамболовисти). Многократно е избиран за народен представител.
Георги Данчов рисува икони за църкви в Пловдив, Чирпан, Стара Загора и Казанлък.През 1861 г. заедно с учителя си Алекси Атанасов изографисва олтарната апсида на Араповския манастир ‘Св. Неделя’ и свода на църквата в манастира ‘Свети Спас’ край Сопот. Първите му литографски творби са портрета на Мидхат паша и композицията „Райна Княгиня в пещерата“.
През 1867 г. по поръчка на Найден Геров, Георги Данчов създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, Данчов рисува портрети и на други български революционери и общественици: Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов.
Георги Данчов е един от създателите на българската светска живопис и първите фотографи в България.
На неговото имен носят в София и Пловдив и изложбената зала в Чирпан. Родната му къща в Чирпан е превърната в музей - Къща-музей „Георги Данчов-Зографина“
Георги Данчов умира на 19 януари 1908 година в София.
Автор: Тони
Георги Данчов е роден на 27 юли 1846 г. в гр. Чирпан. През 1860 г. започва да учи при Алекси Атанасов, известен зограф от гр. Станимака (днешен Асеновград). По-късно той заминава за Цариград, където учи литографска техника в ателието на Исарион. Усвоява тънкостите и на фотографското изкуство.
На 24 май 1869 г. Васил Левски пристига в гр. Чирпан и отсяда в дома Георги Данчов. Тук Апостола основава Чирпанския частен революционен комитет, чийто председател е именно Георги Данчов. По време на революционното движение той е заточен в Диарбекир с доживотна присъда. Дори и по това време художественият ентусиазъм на Данчов не секва и той създава литографията „Русалки“. Успява да избяга в Русия през 1876 г.
По време на Руско-турската война Данчов взима участие в Българското опълчение. По пресните емоции на Освобождението през 1879 г. той създава в Пловдив легендарната си творба, литографията „Свободна България“.
Георги Данчов участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890-1893 г. той е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив . Деец е на Народно-либералната партия (стамболовисти). Многократно е избиран за народен представител.
Георги Данчов рисува икони за църкви в Пловдив, Чирпан, Стара Загора и Казанлък.През 1861 г. заедно с учителя си Алекси Атанасов изографисва олтарната апсида на Араповския манастир ‘Св. Неделя’ и свода на църквата в манастира ‘Свети Спас’ край Сопот. Първите му литографски творби са портрета на Мидхат паша и композицията „Райна Княгиня в пещерата“.
През 1867 г. по поръчка на Найден Геров, Георги Данчов създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, Данчов рисува портрети и на други български революционери и общественици: Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов.
Георги Данчов е един от създателите на българската светска живопис и първите фотографи в България.
На неговото имен носят в София и Пловдив и изложбената зала в Чирпан. Родната му къща в Чирпан е превърната в музей - Къща-музей „Георги Данчов-Зографина“
Георги Данчов умира на 19 януари 1908 година в София.