Българският лексикограф Иван Данчов е син на художника Георги Данчов, по прякор Зографина.
Иван Данчов е роден на 1 декември 1888 година в Пловдив. Завършва френска филология в Нанси, Франция и работи в Дирекция на печата към Министерство на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник е на българските делегации в Букурещ и Атина.
През 1936 г. Иван Данчов, заедно с брат си Никола, съставят и издават ‘Българска енциклопедия’ , известна като ‘Енциклопедията на братя Данчови’.
Братята са наясно, че такава книга, която е единствена по рода си по онова време, ще бъде търсена от най-различни среди. По тази причина, те са се постарали съдържанието на енциклопедията да бъде максимално пълно за времето си. За всички страни са дадени най-новите /до 1936 година/ статистически данни. Енциклопедията е работена няколко години, но всичко ново, което става през това време, се внася вътре, като това продължава до слагането под печат на последната кола.
Колкото и да е странно, издадената преди 75 години ‘Ендиклопедия’ на братята Иван и Никола Данчови е ценен справочник и за съвременния читател. В нея той може да намери сведения за бележити български и световни личности, за исторически събития и факти в областта на науката, изкуството и обществения живот. Разбира се, днес светът не е това, което е бил през 1936 година, но как е изглеждал той тогава също е полезна и безкрайно любопитна информация. Днес Енциклопедията на братя Данчови е библиографска рядкост.
Две години по-късно, под псевдонима Ив. Д. Славянов, Иван Данчов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1954 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.
Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“, издаден през 1939 година, речника „Чужди думи в българския език“ и има принос към съставянето на ‘Кратка българска енциклопедия в 5 тома’, която е издадена в периода 1963-69 година.
Иван Данчов умира на 20 октомври 1960 година в София.
Автор: Тони
Иван Данчов е роден на 1 декември 1888 година в Пловдив. Завършва френска филология в Нанси, Франция и работи в Дирекция на печата към Министерство на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник е на българските делегации в Букурещ и Атина.
През 1936 г. Иван Данчов, заедно с брат си Никола, съставят и издават ‘Българска енциклопедия’ , известна като ‘Енциклопедията на братя Данчови’.
Братята са наясно, че такава книга, която е единствена по рода си по онова време, ще бъде търсена от най-различни среди. По тази причина, те са се постарали съдържанието на енциклопедията да бъде максимално пълно за времето си. За всички страни са дадени най-новите /до 1936 година/ статистически данни. Енциклопедията е работена няколко години, но всичко ново, което става през това време, се внася вътре, като това продължава до слагането под печат на последната кола.
Колкото и да е странно, издадената преди 75 години ‘Ендиклопедия’ на братята Иван и Никола Данчови е ценен справочник и за съвременния читател. В нея той може да намери сведения за бележити български и световни личности, за исторически събития и факти в областта на науката, изкуството и обществения живот. Разбира се, днес светът не е това, което е бил през 1936 година, но как е изглеждал той тогава също е полезна и безкрайно любопитна информация. Днес Енциклопедията на братя Данчови е библиографска рядкост.
Две години по-късно, под псевдонима Ив. Д. Славянов, Иван Данчов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1954 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.
Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“, издаден през 1939 година, речника „Чужди думи в българския език“ и има принос към съставянето на ‘Кратка българска енциклопедия в 5 тома’, която е издадена в периода 1963-69 година.
Иван Данчов умира на 20 октомври 1960 година в София.