Шведският полярен изследовател, летец и инженер Соломон Андре е роден в малкото шведско градче Грена на 18 октомври 1854 година. . През 1874 година той се дипломира като машинен инженер от Кралския технологичен институт в Стоклолм. Неговата мечта е въздухоплаването.
Андре открива магазин за машинни части, където работи до 1880 г., но бизнесът му е неуспешен и си търси друга работа.
От 1880 до 1882 година той е сътрудник в Кралския технологичен институт, а през 1882-1883 участва в шведската научна експедиция до Шприцберген водена от Нилс Екхолм, като Андре изследва методите и начините за използване на вятъра за производство на електроенергия.
С подкрепата на Кралската шведска академия на науките и финансиран от краля и Алфред Нобел, Андре се заема да осъществи първия полет с балон до Северния полюс.
През 1896 г. той прави неуспешен опит да излети от западната част на Шприцберген, но вятърът не му позволява да излети.
На 11юли 1897г. Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина. На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балонът пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
Оттам тримата пътешественици с три шейни и една лодка тръгват по леда на юг към архипелага Земя на Франц Йосиф, но след седмица установяват, че ледовете ги носят на запад, те променят намеренията си и се насочват към Шприцберген.
На 22 юли, след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътят по плаващите ледове бил изключително труден. Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения, а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща. Там те се подготвяли за зимуване като си набавили месо от убити бели мечки, но именно то, със съдържащите се в него трихинелозни бактерии, станали причина за смъртта на изследователите.
След 33 години, на 6 август 1930 г. последният лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре е открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980 г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.
Името на Андре носят земя в Гренландия, нос и остров в архипелага Шприцберген.
Автор: Тони
Андре открива магазин за машинни части, където работи до 1880 г., но бизнесът му е неуспешен и си търси друга работа.
От 1880 до 1882 година той е сътрудник в Кралския технологичен институт, а през 1882-1883 участва в шведската научна експедиция до Шприцберген водена от Нилс Екхолм, като Андре изследва методите и начините за използване на вятъра за производство на електроенергия.
С подкрепата на Кралската шведска академия на науките и финансиран от краля и Алфред Нобел, Андре се заема да осъществи първия полет с балон до Северния полюс.
През 1896 г. той прави неуспешен опит да излети от западната част на Шприцберген, но вятърът не му позволява да излети.
На 11юли 1897г. Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина. На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балонът пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
Оттам тримата пътешественици с три шейни и една лодка тръгват по леда на юг към архипелага Земя на Франц Йосиф, но след седмица установяват, че ледовете ги носят на запад, те променят намеренията си и се насочват към Шприцберген.
На 22 юли, след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътят по плаващите ледове бил изключително труден. Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения, а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща. Там те се подготвяли за зимуване като си набавили месо от убити бели мечки, но именно то, със съдържащите се в него трихинелозни бактерии, станали причина за смъртта на изследователите.
След 33 години, на 6 август 1930 г. последният лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре е открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980 г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.
Името на Андре носят земя в Гренландия, нос и остров в архипелага Шприцберген.