Българският академик, литературен историк и библиограф, Александър Теодоров-Балан, е роден на 27 октомври 1859 година в Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на
българи-преселници, които първоначално живеят в Болград. Завърш
2011-10-09 12:02:34
Българският академик, литературен историк и библиограф, Александър Теодоров-Балан, е роден на 27 октомври 1859 година в Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи-преселници, които първоначално живеят в Болград. Завършва Болградската гимназия.
Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език". През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. Балан е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература.
Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания акад. Балан представя неопровержими доказаталства за българския характер на населението в Македония. Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е избиран на същия пост, декан е и на Историко-филологическия факултет.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес БАН). От 1939 г. е почетен доктор на Софийски университет и действителен член на БАН.
От 1907 до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия. Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".
Личния живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му - французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.
Балан е Велик Майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и три дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица "Христо Георгиев" 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин, Николай Лилиев, Петър Динеков и др. го виждат само за малко на университетски празници.
Синовете на Балан Милко, Владимиар и Станислав имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия, Владимир е летец и авиоинженер, директор на ‘Луфтханза’ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие , а след 9 септември 1944 година изчезва безследно. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е "доживотен строг тъмничен затвор". За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров . Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 година в София.
Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Негов принос в съвременния български език са думите: влак, възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и много други. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история. Автор: Тони