Българският учен - философ-идеалист и педагог, Иван Георгов, академик на Българската академия на науките и председател и член-учредител на Македонския научен институт.
Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 година в будния български град Велес, днес в границите на Република Македония. През 1878 година завършва Гражданското училище, а в 1881 година Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 година е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Учи философия в Йенския университет в Германия и в Женева.
През 1889 година Георгов защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 година е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на историко-филологическия факултет и четири пъти ректор на университета.
От 1902 година Иван Георгов е действителен член, а от 1928 до 1936 председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 година е действителен член на института ‘Жан Жорес’ в Женева.
Акад. Иван Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприемат обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско.
През 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. През 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз и сътрудничи на идейния орган на ВМОРО ‘Македонски преглед’ и наа вестник „Вардар“.
Иван Георгов критикува асимилаторската политика на младотурския режим. Заеднос Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.
След края на Първата световна война Георгов участва активно в протестите срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. През 1923 година той е съосновател и пръв председател /до смъртта си/ на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му „Македонски преглед’.
Иван Георгов умира на 13 август 1936 година в София.
Автор: Тони
Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 година в будния български град Велес, днес в границите на Република Македония. През 1878 година завършва Гражданското училище, а в 1881 година Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 година е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Учи философия в Йенския университет в Германия и в Женева.
През 1889 година Георгов защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 година е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на историко-филологическия факултет и четири пъти ректор на университета.
От 1902 година Иван Георгов е действителен член, а от 1928 до 1936 председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 година е действителен член на института ‘Жан Жорес’ в Женева.
Акад. Иван Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприемат обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско.
През 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. През 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз и сътрудничи на идейния орган на ВМОРО ‘Македонски преглед’ и наа вестник „Вардар“.
Иван Георгов критикува асимилаторската политика на младотурския режим. Заеднос Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.
След края на Първата световна война Георгов участва активно в протестите срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. През 1923 година той е съосновател и пръв председател /до смъртта си/ на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му „Македонски преглед’.
Иван Георгов умира на 13 август 1936 година в София.