Видният български учен, педагог и обществен и държавен деец, Йосиф Ковачев, е депутат, кмет на София и действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г.
Йосиф Ковачев е роден на 14 януари 1839 година в българския град Щип /днес Македония/. Завършва Духовната семинария в Белград, а по-късно със средства от одеското българско настоятелство заминава за Киев , където завършва Духовната академия.
Завръща се в българските земи и до Освобождението учителства в Габрово, Щип, Прилеп и Гниляне /днес в Косово/. За пръв път Ковачев използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 година е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. През 1873 година излиза книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, който е първият български учебник по педагогика. В 1874 година издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а в 1875 - „Български буквар по звучната метода за народните школи“. Ковачев е автор и на „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ .
След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния. Избран е за народен представител в Учредителното събрание в 1879 година. След това е избран за председател на Губернския съвет в София.
Ковачев заема длъжностите главен секретар на министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и кмет на София.
От 1888 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийския университет). В 1895 година на 2-ри македонски конгрес е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет. На 3-ти македонски конгрес на следващата година отново е избран за подпредседател на комитета, а от март до юни 1897 година е негов председател.
Йосиф Ковачев умира на 31 октомври 1898 г. в София.
В средата на 70-те години на ХІХ век Ковачев предлага за основа на българския книжовен език да бъде взет шопският диалект, както той нарича говорите в Кюстендилско. Аргументира се главно със средищното положение на този диалект по отношение на останалите (балканския и македонския) и неговата разбираемост от говорещите на други диалекти. Освен това възприема този диалект като най-чист по отношение на чужди влияния. Говорите в Кюстендилско са в основата и на неговия „Български буквар“.
Автор: Тони
Йосиф Ковачев е роден на 14 януари 1839 година в българския град Щип /днес Македония/. Завършва Духовната семинария в Белград, а по-късно със средства от одеското българско настоятелство заминава за Киев , където завършва Духовната академия.
Завръща се в българските земи и до Освобождението учителства в Габрово, Щип, Прилеп и Гниляне /днес в Косово/. За пръв път Ковачев използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 година е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. През 1873 година излиза книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, който е първият български учебник по педагогика. В 1874 година издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а в 1875 - „Български буквар по звучната метода за народните школи“. Ковачев е автор и на „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ .
След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния. Избран е за народен представител в Учредителното събрание в 1879 година. След това е избран за председател на Губернския съвет в София.
Ковачев заема длъжностите главен секретар на министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и кмет на София.
От 1888 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийския университет). В 1895 година на 2-ри македонски конгрес е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет. На 3-ти македонски конгрес на следващата година отново е избран за подпредседател на комитета, а от март до юни 1897 година е негов председател.
Йосиф Ковачев умира на 31 октомври 1898 г. в София.
В средата на 70-те години на ХІХ век Ковачев предлага за основа на българския книжовен език да бъде взет шопският диалект, както той нарича говорите в Кюстендилско. Аргументира се главно със средищното положение на този диалект по отношение на останалите (балканския и македонския) и неговата разбираемост от говорещите на други диалекти. Освен това възприема този диалект като най-чист по отношение на чужди влияния. Говорите в Кюстендилско са в основата и на неговия „Български буквар“.