Великият френски историк - ориенталист, лингвист и професор по египтология от Парижкия университет, Жан-Франсоа Шамполион, е признат за основател на египтологията. Той първи успява да разшифрова системата на египетските йероглифи, използвайки открития в Египет Розетски камък с надписи на три езика.
Жан Франсоа Шамполион е роден на 23 декември 1790 година във Фижак, Франция. Всички го смятат е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните, той се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си.
На 6 години Шамполион знае няколко езика. На единадесет чете от Библията в староеврейския й̀ оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. Петнадесетгодишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. Интересът му към древната история се развива под влияние на неговия брат - археолог.
Седемнадесетгодишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните“. Учи в Парижкото училище за живи езици и в Колеж дьо Франс.
През 1809 година Шамполион се завръща в Гренобъл като професор по история. След връщането на Наполеон от остров Елба, неговият брат е назначен за секретар на императора. Наполеон се среща с двамата братя и живо се интересува от изследванията на Жан-Франсоа относно Древния Изток. След падането на Наполеон, Шамполион загубва професорското си място и се преселва в Париж. На 27 септември 1822 година, след петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на “Розетския камък” , Шамполион обявява, че е разчел йероглифите върху него. Той предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.
През 1826 година на Шамполион е поръчано да организира първия музей, на Древния Египет. През 1820-30 г. заедно с италианския лингвист Иполита Роселини, той води археологическа експедиция в Египет и Нубия. В този период събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието “Паметници на Египет и Нубия”.
От 1831 г. Шамполион ръководи катедра по египтология в Колеж дьо Франц . Той съставя първата граматика и речник на египетския език.
Шамполион е член на Френската академия от 1830 г. , почетен член на Петербургската академия на науките от 1827 г. и член на Академията на надписите от 1830 г.
През време на експедицията в Египет крехкото здраве на Шамполион окончателно рухва и той умира на 41 години в Париж на 4 марат 1832 година. Погребан е в Пер-Лашез. Така и не успява да систематизира резултатите от експедицията, които са издадени след смъртта му.
Автор: Тони
Жан Франсоа Шамполион е роден на 23 декември 1790 година във Фижак, Франция. Всички го смятат е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните, той се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си.
На 6 години Шамполион знае няколко езика. На единадесет чете от Библията в староеврейския й̀ оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. Петнадесетгодишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. Интересът му към древната история се развива под влияние на неговия брат - археолог.
Седемнадесетгодишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните“. Учи в Парижкото училище за живи езици и в Колеж дьо Франс.
През 1809 година Шамполион се завръща в Гренобъл като професор по история. След връщането на Наполеон от остров Елба, неговият брат е назначен за секретар на императора. Наполеон се среща с двамата братя и живо се интересува от изследванията на Жан-Франсоа относно Древния Изток. След падането на Наполеон, Шамполион загубва професорското си място и се преселва в Париж. На 27 септември 1822 година, след петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на “Розетския камък” , Шамполион обявява, че е разчел йероглифите върху него. Той предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.
През 1826 година на Шамполион е поръчано да организира първия музей, на Древния Египет. През 1820-30 г. заедно с италианския лингвист Иполита Роселини, той води археологическа експедиция в Египет и Нубия. В този период събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието “Паметници на Египет и Нубия”.
От 1831 г. Шамполион ръководи катедра по египтология в Колеж дьо Франц . Той съставя първата граматика и речник на египетския език.
Шамполион е член на Френската академия от 1830 г. , почетен член на Петербургската академия на науките от 1827 г. и член на Академията на надписите от 1830 г.
През време на експедицията в Египет крехкото здраве на Шамполион окончателно рухва и той умира на 41 години в Париж на 4 марат 1832 година. Погребан е в Пер-Лашез. Така и не успява да систематизира резултатите от експедицията, които са издадени след смъртта му.