Българският учител Филип Велиев /Велев/ е известен просветител и общественик. Роден е през 1818 година в Габрово, но почти целият му живот преминава в Казанлък. Учи първо в гръцкото училище в града, а след това в Пловдив и във Великата народна школа в Куручешме - Цариград.
Там известно време е помощник на главния учител. През 1846 се завръща като класен учител в Казанлък в Калпакчийското училище. Въвежда годишни изпити, които започват с водосвет. Освен в Казанлук, Филип Велиев учителства още в Одрин, Калофер и Стара Загора.
През 1870 г. , като представител на град Казанлък , даскал Велиев участва в учителския събор в Пловдив. След завръщането си, с помощта на читалище "Просвещение", той се заема да реализира решенията на събора. На 31 май 1870 г. в Казанлък е свикан събор на учителите от околията. Съборът не само обсъдил училищната програма, изработена в Пловдив, но и била определена датата на изпитите. Съборът задължил учителите да събират и описват песни, приказки, обичаи и пр., които да изпращат на настоятелствата на читалището.
Според негови съвременници, Велиев настоявал всеки българин да знае 4 езика: български, турски, френски и гръцки, защото: българският ще им служи между тях, турският ще служи за общуване с управниците, френският ще ги свързва с външния свят, а с гръцкия ще общуват с големите търговци.
Велиев издава "Граматика гръко-българска" в Цариград през 1860 г. В Казанлък съставя, след 1869 г., българска граматика, написва елинска граматика, превежда книги от гръцки на български език. Най-важната негова литературна работа е преводът на Омировата ‘Илиада’
Велиев публикува няколко дописки във в. "България" и "Право". Във в. ‘Право’ Велиев представя тържеството в Казанлък по случай основаването на Българската екзархия и определя това събитие като "граничен предел между преминалите и бъдещите родове на българския народ".
Филип Велиев е участник и в национално-революционното движение. В Казанлък Васил Левски отсяда в хана на баба Гана. През 1871 г. в стаята на нейния син Петьо Ганин е основан Казанлъшкия революционен комитет. Негови членове, освен Петьо Ганин, са Филип Велиев, Костадин Ваклидов, свещеник Стефан Бозав, Ботьо Папазов. Но комитетът на казанлъчани не става онзи ръководен център в долината, какъвто предвиждал Васил Левски.
Още преди края на Руско-турската война Велиев се включва в изграждането на основите на новата българска държава. В първите дни на януари 1878 г. са създадени местните органи на властта. Филип Велиев е назначен за председател на съдебния съвет. След Берлинския договор Казанлък попада в Източна Румелия. На мястото на бившия "съдебен съвет" е създадена длъжност "Кантонален съдия", но Велиев е преназначен на новата длъжност. На съдийската длъжност остава до смъртта си на 24 септември 1883 г.
Автор: Тони
Там известно време е помощник на главния учител. През 1846 се завръща като класен учител в Казанлък в Калпакчийското училище. Въвежда годишни изпити, които започват с водосвет. Освен в Казанлук, Филип Велиев учителства още в Одрин, Калофер и Стара Загора.
През 1870 г. , като представител на град Казанлък , даскал Велиев участва в учителския събор в Пловдив. След завръщането си, с помощта на читалище "Просвещение", той се заема да реализира решенията на събора. На 31 май 1870 г. в Казанлък е свикан събор на учителите от околията. Съборът не само обсъдил училищната програма, изработена в Пловдив, но и била определена датата на изпитите. Съборът задължил учителите да събират и описват песни, приказки, обичаи и пр., които да изпращат на настоятелствата на читалището.
Според негови съвременници, Велиев настоявал всеки българин да знае 4 езика: български, турски, френски и гръцки, защото: българският ще им служи между тях, турският ще служи за общуване с управниците, френският ще ги свързва с външния свят, а с гръцкия ще общуват с големите търговци.
Велиев издава "Граматика гръко-българска" в Цариград през 1860 г. В Казанлък съставя, след 1869 г., българска граматика, написва елинска граматика, превежда книги от гръцки на български език. Най-важната негова литературна работа е преводът на Омировата ‘Илиада’
Велиев публикува няколко дописки във в. "България" и "Право". Във в. ‘Право’ Велиев представя тържеството в Казанлък по случай основаването на Българската екзархия и определя това събитие като "граничен предел между преминалите и бъдещите родове на българския народ".
Филип Велиев е участник и в национално-революционното движение. В Казанлък Васил Левски отсяда в хана на баба Гана. През 1871 г. в стаята на нейния син Петьо Ганин е основан Казанлъшкия революционен комитет. Негови членове, освен Петьо Ганин, са Филип Велиев, Костадин Ваклидов, свещеник Стефан Бозав, Ботьо Папазов. Но комитетът на казанлъчани не става онзи ръководен център в долината, какъвто предвиждал Васил Левски.
Още преди края на Руско-турската война Велиев се включва в изграждането на основите на новата българска държава. В първите дни на януари 1878 г. са създадени местните органи на властта. Филип Велиев е назначен за председател на съдебния съвет. След Берлинския договор Казанлък попада в Източна Румелия. На мястото на бившия "съдебен съвет" е създадена длъжност "Кантонален съдия", но Велиев е преназначен на новата длъжност. На съдийската длъжност остава до смъртта си на 24 септември 1883 г.