Филип Велиев - виден български учител, просветител и общественик

Българският учител Филип Велиев /Велев/ е известен просветител и общественик.  Роден е през 1818 година в Габрово, но почти целият му живот преминава в Казанлък.  Учи първо в гръцкото училище в града, а след това в Пловдив и във Великат

2011-09-24 12:35:21
Филип Велиев - виден български учител, просветител и общественик
Българският учител Филип Велиев /Велев/ е известен просветител и общественик.  Роден е през 1818 година в Габрово, но почти целият му живот преминава в Казанлък.  Учи първо в гръцкото училище в града, а след това в Пловдив и във Великата народна школа в Куручешме - Цариград.

Там известно време е  помощник на главния учител. През 1846 се завръща като класен учител в Казанлък в Калпакчийското училище. Въвежда годишни изпити, които започват с водосвет. Освен в Казанлук, Филип Велиев  учителства още в Одрин, Калофер и Стара Загора.

През 1870 г. , като представител на град Казанлък , даскал Велиев участва в учителския събор в Пловдив. След завръщането си,  с помощта на читалище "Просвещение", той  се заема да реализира решенията на събора. На 31 май 1870 г. в Казанлък е свикан събор на учителите от околията. Съборът не само обсъдил училищната програма, изработена в Пловдив, но и била определена датата на изпитите. Съборът задължил учителите да събират и описват песни, приказки, обичаи и пр., които да изпращат на настоятелствата на читалището.

Според негови съвременници, Велиев настоявал всеки българин да знае 4 езика: български, турски, френски и гръцки, защото: българският ще им служи между тях, турският ще служи за общуване с управниците, френският ще ги свързва с външния свят, а с гръцкия ще общуват с големите търговци.

Велиев издава "Граматика гръко-българска" в Цариград през 1860 г. В Казанлък съставя, след 1869 г., българска граматика, написва елинска граматика, превежда книги от гръцки на български език. Най-важната негова литературна работа е преводът на Омировата ‘Илиада’

Велиев публикува няколко дописки във в. "България" и "Право". Във в. ‘Право’ Велиев представя тържеството в Казанлък по случай основаването на Българската екзархия и определя това събитие като "граничен предел между преминалите и бъдещите родове на българския народ".

Филип Велиев е участник и в  национално-революционното движение. В Казанлък Васил Левски  отсяда в хана на баба Гана. През 1871 г. в стаята на нейния син Петьо Ганин е основан Казанлъшкия революционен комитет. Негови членове, освен Петьо Ганин, са Филип Велиев, Костадин Ваклидов, свещеник Стефан Бозав, Ботьо Папазов. Но комитетът на казанлъчани не става онзи ръководен център в долината, какъвто предвиждал Васил Левски.

Още преди края на Руско-турската война  Велиев се включва в изграждането на основите на новата българска държава. В първите дни на януари 1878 г. са създадени местните органи на властта. Филип Велиев е назначен за председател на съдебния съвет. След Берлинския договор  Казанлък  попада в Източна Румелия. На мястото на бившия "съдебен съвет" е създадена длъжност "Кантонален съдия", но Велиев е преназначен на новата длъжност. На съдийската длъжност остава до смъртта си на 24 септември 1883 г.
                                                                 
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия