Видният български археолог, историк и политик Богдан Филов е министър-председател на Бъглария в 57-то и 58-то правителство и регент на малолетния цар Симеон II.
Богдан Филов е учен с важен принос в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство.
Богдан Филов е роден на 10 април 1883 година в Стара Загора. Учи в Карлово и Пловдив и завършва гимназия в София през 1900 година. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург и Лайпциг , както и археология и римска история във Фрайбург, където прави и докторска дисертация.
Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря. Между 1910 и 1920 година е първият българин - директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 година. По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата и води подробни дневници.
Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей , прехвърлени в НИМ през 80-те на 20-ти век.
Филов участва в разкопките на Требенишкия некропол, Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София, Свети Георги, както и в Боянската цъкрва. По-късно проучва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив и куполните гробници при Мезек край Свиленград. Основател и пръв директор на Българския археологически институт, Филов участва във всички международни конгреси по византология.
Богдан Филов е посветен в масонство още през 1923 в Берлинска ложа, а по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 година , именно от неговото правителство.
Богдан ФИлов води девет курса в Софийския университет, където e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 и негов ректор за 1931 и 1932 г. За своите научни приноси той е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и т.н., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.
В края на 1938 година Богдан ФИлов е поканен за министър на Народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 година с Указ №8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа се връща от Румъния в България.
На 1 март 1941 година Филов като министър-председател подписва в Белведере във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. ака на 19 април, българските войски навлизат в Югославия, а на 20-ти в Гърция и то без да се налага да води активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи.
Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “цар-обединител”, а правителството повдига неимоверно своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големият дял от Вардарска Македноя, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор.
Съгласно т. нар. спогодба „Доктор Клодиус”, България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени "под временно българско управление". Окончателното прокарване на границите е оставено за след войната.
На 13 декември 1941 година ръководеното от Филов правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. ‘Символична война’ на Съединените щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 година, Богдан Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симено II.
На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 година подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.
Богдан Флов е арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат , набързо е изпратен в София като затворник, а скоро и като пленник за три месеца в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 4 януари 1945 година Филов е върнат в България и изправен пред т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Държи се достойно при разпитите на 12 януари, отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната, посреща хладнокръвно и смъртната присъда.
Богдан Филов е екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати и много членове на интелигенцията от периода 1940–1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година.
Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните му титли - отнети. Името на Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.
Филов е реабилитиран научно на сесия на Археологическия институт едва през март 1990 г., не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията. Присъдата на Народния съд е отменена с Решение N 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 година.
Автор: Тони
Богдан Филов е учен с важен принос в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство.
Богдан Филов е роден на 10 април 1883 година в Стара Загора. Учи в Карлово и Пловдив и завършва гимназия в София през 1900 година. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург и Лайпциг , както и археология и римска история във Фрайбург, където прави и докторска дисертация.
Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря. Между 1910 и 1920 година е първият българин - директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 година. По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата и води подробни дневници.
Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей , прехвърлени в НИМ през 80-те на 20-ти век.
Филов участва в разкопките на Требенишкия некропол, Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София, Свети Георги, както и в Боянската цъкрва. По-късно проучва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив и куполните гробници при Мезек край Свиленград. Основател и пръв директор на Българския археологически институт, Филов участва във всички международни конгреси по византология.
Богдан Филов е посветен в масонство още през 1923 в Берлинска ложа, а по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 година , именно от неговото правителство.
Богдан ФИлов води девет курса в Софийския университет, където e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 и негов ректор за 1931 и 1932 г. За своите научни приноси той е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и т.н., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.
В края на 1938 година Богдан ФИлов е поканен за министър на Народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 година с Указ №8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа се връща от Румъния в България.
На 1 март 1941 година Филов като министър-председател подписва в Белведере във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. ака на 19 април, българските войски навлизат в Югославия, а на 20-ти в Гърция и то без да се налага да води активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи.
Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “цар-обединител”, а правителството повдига неимоверно своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големият дял от Вардарска Македноя, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор.
Съгласно т. нар. спогодба „Доктор Клодиус”, България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени "под временно българско управление". Окончателното прокарване на границите е оставено за след войната.
На 13 декември 1941 година ръководеното от Филов правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. ‘Символична война’ на Съединените щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 година, Богдан Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симено II.
На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 година подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.
Богдан Флов е арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат , набързо е изпратен в София като затворник, а скоро и като пленник за три месеца в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 4 януари 1945 година Филов е върнат в България и изправен пред т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Държи се достойно при разпитите на 12 януари, отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната, посреща хладнокръвно и смъртната присъда.
Богдан Филов е екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати и много членове на интелигенцията от периода 1940–1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година.
Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните му титли - отнети. Името на Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.
Филов е реабилитиран научно на сесия на Археологическия институт едва през март 1990 г., не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията. Присъдата на Народния съд е отменена с Решение N 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 година.