Един от пионерите на фотографията, със значителен принос в подобряването на фотографския процес, е Уилям Талбот. Той патентова своята технология, което до голяма степен забавя развитието на фотографията в Англия.
Уилям Талбот е роден на 11 февруари 1800 година в Мелбъри, Англия. Учи в Хароу и Тринити колидж в Кеймбридж, където е удостоен с Награда за личност през 1820 година и се дипломира като 12-тият wrangler /студент, завършващ с отличие по математика в
Кеймбриджкия университет/ през 1821 година.
От 1822 до 1872 година Талбот поддържа оживена кореспонденция с Кралското научно общество, най-често на математически теми. Още в най-ранен период той започва своите оптически експерименти, които после ще дадат толкова важни резултати в областта на фотографията.
През 1826 година той пише статия за „Единбургски научен журнал“ озаглавена „Някои експерименти върху цветния пламък“, а през 1827 година - за „Тримесечен научен журнал“ на тема „Монохроматична светлина“. Пише още и ред статии на химични теми, включително и една за „Химическите промени на цвета“.
Талбот от дълго време вече се занимава с фотографски експерименти, когато в началото на януари 1839 година новината за фотографския процес на французина Луи Дагер се разчува от другата страна на Ламанша. Англичанинът набързо събира записките си и ги представя пред Кралското научно общество в края на януари 1839 г.
Процесът на Талбот използвал хартия, покрита с фоточувствителен материал - сребърен хлорид. Той поставял обекти върху фотохартията и я експонира на слънчева светлина. Образите, получени по този метод днес се наричат фотограми. По-късно Талбот поставя фотохартията в камера обскура и получения негативен образ фиксира в солена вода. След още няколко подобрения той оповестява през 1840 година изобретяването на калотипията, която след още няколко доусъвършенствания нарича талботипия.
Талбот умира на 17 септември 1877 година.
Автор: Тони
Уилям Талбот е роден на 11 февруари 1800 година в Мелбъри, Англия. Учи в Хароу и Тринити колидж в Кеймбридж, където е удостоен с Награда за личност през 1820 година и се дипломира като 12-тият wrangler /студент, завършващ с отличие по математика в
Кеймбриджкия университет/ през 1821 година.
От 1822 до 1872 година Талбот поддържа оживена кореспонденция с Кралското научно общество, най-често на математически теми. Още в най-ранен период той започва своите оптически експерименти, които после ще дадат толкова важни резултати в областта на фотографията.
През 1826 година той пише статия за „Единбургски научен журнал“ озаглавена „Някои експерименти върху цветния пламък“, а през 1827 година - за „Тримесечен научен журнал“ на тема „Монохроматична светлина“. Пише още и ред статии на химични теми, включително и една за „Химическите промени на цвета“.
Талбот от дълго време вече се занимава с фотографски експерименти, когато в началото на януари 1839 година новината за фотографския процес на французина Луи Дагер се разчува от другата страна на Ламанша. Англичанинът набързо събира записките си и ги представя пред Кралското научно общество в края на януари 1839 г.
Процесът на Талбот използвал хартия, покрита с фоточувствителен материал - сребърен хлорид. Той поставял обекти върху фотохартията и я експонира на слънчева светлина. Образите, получени по този метод днес се наричат фотограми. По-късно Талбот поставя фотохартията в камера обскура и получения негативен образ фиксира в солена вода. След още няколко подобрения той оповестява през 1840 година изобретяването на калотипията, която след още няколко доусъвършенствания нарича талботипия.
Талбот умира на 17 септември 1877 година.