Швейцарският поет от епохата на ранното Просвещение, Албрехт фон Халер, в стила на своето време е и универсален учен, изтъкнат естествоизпитател и лекар.
Халер е роден на 16 октомври 1708 година в Берн. Той произлиза от стар патрициански род, но рано загубва баща си и с помощта на близки следва медицина в Тюбинген и Лайден.
На младини Халер предприема с учебна цел продължителни пътувания из Англия и Франция. През 1736 г. той става професор по анатомия, хирургия и ботаника в Гьотингенския университет и постепенно си спечелва световна слава - става член на всички именити научни академии в Европа. Албрехт фон Халер, който в 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла, е смятан за създател на експерименталната физиология.
Като поет Халер се изявява преди всичко с публикуваната през 1732 година стихосбирка "Опит за швейцарски стихове". Още в тези ранни поетически творби младият Халер се стреми да преодолее рационализма на епохата си, като се обръща към "майката природа" с нейната необятна съзидателна мощ.
Включената в сборника епическа поема "Алпите" , той възпява в изискани строфи красотата на планинския пейзаж, възхвалява простия човешки труд и изразява убеждението, че природосъобразният живот на обикновените хора е по-нравствен и по-разумен от изтънчения и преситен бит на висшето съсловие.
Халер си създава име и с "поучителни стихотворения" върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че "четял и докато яздел".
Възгледите на Албрехт фон Халер за живителната мощ на природата, за необходимостта от всестранно познание и поврат към първоизворите на живота завладяват френското Просвещение и особено мислите на Жан-Жак Русо и те стават подтик за всички социални обновления след края на 18-ти век.
Албрехт фон Халер умира на 12 декември 1777 година в Берн.
Автор: Тони
Халер е роден на 16 октомври 1708 година в Берн. Той произлиза от стар патрициански род, но рано загубва баща си и с помощта на близки следва медицина в Тюбинген и Лайден.
На младини Халер предприема с учебна цел продължителни пътувания из Англия и Франция. През 1736 г. той става професор по анатомия, хирургия и ботаника в Гьотингенския университет и постепенно си спечелва световна слава - става член на всички именити научни академии в Европа. Албрехт фон Халер, който в 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла, е смятан за създател на експерименталната физиология.
Като поет Халер се изявява преди всичко с публикуваната през 1732 година стихосбирка "Опит за швейцарски стихове". Още в тези ранни поетически творби младият Халер се стреми да преодолее рационализма на епохата си, като се обръща към "майката природа" с нейната необятна съзидателна мощ.
Включената в сборника епическа поема "Алпите" , той възпява в изискани строфи красотата на планинския пейзаж, възхвалява простия човешки труд и изразява убеждението, че природосъобразният живот на обикновените хора е по-нравствен и по-разумен от изтънчения и преситен бит на висшето съсловие.
Халер си създава име и с "поучителни стихотворения" върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че "четял и докато яздел".
Възгледите на Албрехт фон Халер за живителната мощ на природата, за необходимостта от всестранно познание и поврат към първоизворите на живота завладяват френското Просвещение и особено мислите на Жан-Жак Русо и те стават подтик за всички социални обновления след края на 18-ти век.
Албрехт фон Халер умира на 12 декември 1777 година в Берн.