Петер Палас - ботаник, геолог и зоолог

Германският зоолог, геолог и ботаник, Петер Симон Палас, е сред пионерите в класификацията на животните.Той  предлага нова теория за образуването на планините. Палас е роден  на 22 септември  1741 година в Берлин в семейството на

2011-09-08 16:42:44
Петер Палас - ботаник, геолог и зоолог
Германският зоолог, геолог и ботаник, Петер Симон Палас, е сред пионерите в класификацията на животните.Той  предлага нова теория за образуването на планините.

Палас е роден  на 22 септември  1741 година в Берлин в семейството на професор по хирургия. Той учи с частни учители и отрано проявява интерес към естествените науки. По-късно посещава университетите в Хале и Гьотинген,  а през 1760 г. се дипломира в Лайден  след като защитава написана на латински дисертация.

През следващите няколко години Палас пътува в Нидерландия и Англия, след това се установява в Хага и предлага нова система за класификация на животните, малко по-различна от тази на Карл Линей, високо оценена от Жорж Кювие. През 1766 година той публикува  труд, който включва  описание на няколко нови вида гръбначни, които открива в колекциите на нидерландските музеи.

Избран е за член на Британското Кралско дружество на естествоизпитателите и на Имперската Римска академия на естествоизпитателите.

През 1767 година Палас е поканен за професор в Санктпетербургската академия на науките. Той ръководи научна експедиция в Сибир, която продължава от 1768 до 1774 г.  и изследва районите северно от каспийско море, Урал и Алтай,  достигайки до езерото Байкал.

През лятото на 1768 г.  по пътя за Оренбург, Палас изследва голяма част от течението на река Клязма, като обръща внимание на високите брегове на реката, особенно на юг ов Владимир.

Палас е  първият учен, който изучава Окско-клязминското междуречие. Той изследва лъкатушещите брегове на река Пяна, заобикаляща т.н. хълмовете Межпяние, покрити със смесени гори и разположени в северозападната част на Приволжските възвишения.

През Пролетта на 1769 изследва възвишението Жигули и му прави първата подробна топографска характеристика. На левия бряг на Волга, близо до устието на река Сок, изучава Соколовите планини ,а през лятото изследва вододела между реките Самара и Голям Кинел.   

През пролетта на 1770 г.  Палас изследва системата от езера в горното течение на Миас. Той  описва знаменитото железнорудно находище - планината Благодат. За целия летен сезон на 1770 Палас проследява около 700 км от източните склонове на Урал.

През тези три години експедицията на Палас свършва огромна работа по събирането на научни сведения за икономиката, геологията, географията, природата, климата, животинския и растителния свят на този регион на Русия, живота и бита на населяващите го народи. За първи път са получени достоверни данни за колебанието на нивото на Каспийско море, описани са неизвестни дотогава на науката риба севрюга и степното чифтокопитно - сайгак.

В началото на лятото на 1771 г.  се движи на изток, пресича Ишимската степ, достига до Омск,   а  в края на юни достига до Семипалатинск,  като по пътя описва малки солени езера. Тук Палас е първият,  който среща и описва бял жерав.

В началото на март 1772 достига на изток до Ииркутск,  а след това по замръзналото езеро Байкал прониква в Забайкалието. По време на експедицията Палас открива близо до град Красноярск 670-килограмова буца метал. Той успява да я превози до Санкт Петербург . Изследванията показват, че това е нов тип метеорит,  наречен в негова чест паласит.

Независимо от правителствената поддръжка експедицията преминава в нечовешки трудни условия. Тридесет и тригодишният Палас се завръща съвършено побелял и физически разбит. А предстои още по-голям труд: сортиране и описване на огромното количество натрупал се за тези години материал, нечетливи записки, дневници с наблюдения, колекции, хербарии... Работа за много години. Резултатите са публикувани най-напред в петтомна книга излязла на немски език , след това на руски и на френски и италиански.

През 1777 г.  е публикувана и получава световна известност речта  на Палас пред събрание на Петербургската академия на науките,  в която формулира оригинална теория за образуването и развитието на Земята. През тези години здравето му все повече се влошава. Съзнавайки това, той охотно помага на Академията на науките за съставяне на проекти за експедиции в Сибир.

Палас е член  на Топографската комисия, историограф към Адмиралтейската колегия, член на Свободното икономическо дружество и обучава на естествени науки внуците на императрица Екатерина II.

Следващите 15  години  Палас живее в Крим  като през цялото време продължава неговата полева изследователска дейност. Същевременно развива научна и административна дейност. Всячески съдейства за създаване на училища, горски стопанства, развитие на градинарството и лозарството. Постоянните разправии със съседите, ширещата се малария в района, желанието да се види с по-възрастния си брат - го карат да се върне  в Берлин,  който е напуснал преди 42 години.

Прусия възторжено посреща 70-годишния  Палас, който  се впуска с нови сили в научните новости, мечтае за пътувания по музеите във Франция и Италия, но разклатеното  му здраве не му позволява да осъществи плановете си.

Палас умира в Берлин на  на 8 септември 1811.Неговото име носят вулкан на Курилските острови,  полуостров в Карско море и селище в Русия. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия