Френският философ Огюст Конт, с рождено име Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт, е основоположник на позитивизма и научнат социология.
Конт е роден на 19 януари 1798 година в Монпелие. Проявява се като надарен ученик. Учи и следва в Монпелие и Париж. В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф Анри Сен-Симон. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г. поради непреодолими философски и други противоречия.
Личният му живот е белязан от превратности: Конт не успява да реализира мечата си за университетска кариера. Бракът му също излиза неуспешен и постепенно той се изолира и се отдава изцяло на научна дейност, разчитайки на помощта на приятели и покровители. През 1826 г. е приет в психиатрична болница, от която е изписан като „не-излекуван“.
След една нова нещастна (и за негово съжаление платоническа) любов, той се изживява като създател на една нова, „позитивна религия“. Последните години от живота му са белязани от нарастващо умопомрачение.
В програмната си книга «Духът на позитивната философия» Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.
Теологичният стадий е, когато хората използват понятието за Бог като обяснителна хипотеза. Те упорито се опитват да постигнат абсолютното знание, а първопричините за явленията обличат в човешки образи. Самият теологичен стадий се дели на три степени. Фетишизъм, който е предизвикан от това, че фантазията на човека все още е твърде слаба, за да излезе извън пределите на явленията, затова човек се прекланя на фетиши - предмети, на които се дават човешки черти. Втората степен е политеизмът - когато хората започват да обличат първопричините за явленията в човешки образи и да измислят богове. Монотеизмът е третата степен. Тя се характеризира с това, че първопричините се структурират, измежду тях се отделят главни и второстепенни, докато най-накрая не се открива главната първопричина – Единният Бог. Именно тази степен получава името монотеизъм.
При метафизичния стадии хората все така се стремят да познаят началото и предназначението на нещата, но мястото на боговете се заема от абстрактни същности. Мястото на Единния Бог заема природата, която Конт определя като «смътен еквивалент на универсалната връзка». Именно в езика на позитивистите метафизиката придобива негативен оттенък, доколкото същността и прословутата природа на нещата се оказват плод на безпочвена фантазия, макар и да са изразени в строга логична форма.
При позитивния стадий единствена форма на знание става научното знание. Човечеството става достатъчно „възрастно”, за да признае мъжествено относителността (релативността) на своето познание. В този аспект позитивизмът преодолява характерния за Научната Революция от епохата на барока оптимизъм. Втора важна черта на научното знание е емпиризмът – въображението строго се подчинява на наблюдението. Тук Конт смята, че фундамент на знанието трябва да стане провереният опит. Учените трябва да търсят не същността на явленията, а тяхното отношение, изразено с помощта на закони – постоянни отношения, съществуващи между фактите. Още една черта на научното знание е прагматизмът. Учените престават да са ерудити и енциклопедисти. С една дума, знанието става позитивно: полезно, точно, достоверно и утвърдително.
Огюст Конт умира на 5 септември 1857 година в Париж.
Автор: Тони
Конт е роден на 19 януари 1798 година в Монпелие. Проявява се като надарен ученик. Учи и следва в Монпелие и Париж. В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф Анри Сен-Симон. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г. поради непреодолими философски и други противоречия.
Личният му живот е белязан от превратности: Конт не успява да реализира мечата си за университетска кариера. Бракът му също излиза неуспешен и постепенно той се изолира и се отдава изцяло на научна дейност, разчитайки на помощта на приятели и покровители. През 1826 г. е приет в психиатрична болница, от която е изписан като „не-излекуван“.
След една нова нещастна (и за негово съжаление платоническа) любов, той се изживява като създател на една нова, „позитивна религия“. Последните години от живота му са белязани от нарастващо умопомрачение.
В програмната си книга «Духът на позитивната философия» Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.
Теологичният стадий е, когато хората използват понятието за Бог като обяснителна хипотеза. Те упорито се опитват да постигнат абсолютното знание, а първопричините за явленията обличат в човешки образи. Самият теологичен стадий се дели на три степени. Фетишизъм, който е предизвикан от това, че фантазията на човека все още е твърде слаба, за да излезе извън пределите на явленията, затова човек се прекланя на фетиши - предмети, на които се дават човешки черти. Втората степен е политеизмът - когато хората започват да обличат първопричините за явленията в човешки образи и да измислят богове. Монотеизмът е третата степен. Тя се характеризира с това, че първопричините се структурират, измежду тях се отделят главни и второстепенни, докато най-накрая не се открива главната първопричина – Единният Бог. Именно тази степен получава името монотеизъм.
При метафизичния стадии хората все така се стремят да познаят началото и предназначението на нещата, но мястото на боговете се заема от абстрактни същности. Мястото на Единния Бог заема природата, която Конт определя като «смътен еквивалент на универсалната връзка». Именно в езика на позитивистите метафизиката придобива негативен оттенък, доколкото същността и прословутата природа на нещата се оказват плод на безпочвена фантазия, макар и да са изразени в строга логична форма.
При позитивния стадий единствена форма на знание става научното знание. Човечеството става достатъчно „възрастно”, за да признае мъжествено относителността (релативността) на своето познание. В този аспект позитивизмът преодолява характерния за Научната Революция от епохата на барока оптимизъм. Втора важна черта на научното знание е емпиризмът – въображението строго се подчинява на наблюдението. Тук Конт смята, че фундамент на знанието трябва да стане провереният опит. Учените трябва да търсят не същността на явленията, а тяхното отношение, изразено с помощта на закони – постоянни отношения, съществуващи между фактите. Още една черта на научното знание е прагматизмът. Учените престават да са ерудити и енциклопедисти. С една дума, знанието става позитивно: полезно, точно, достоверно и утвърдително.
Огюст Конт умира на 5 септември 1857 година в Париж.