Кой е Огюст Конт?

Френският  философ Огюст Конт,  с рождено име Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт,  е  основоположник на позитивизма и научнат социология. Конт  е роден на 19 януари 1798 година в Монпелие. Проявява се  като над

2011-09-05 18:30:02
Кой е Огюст Конт?
Френският  философ Огюст Конт,  с рождено име Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт,  е  основоположник на позитивизма и научнат социология.

Конт  е роден на 19 януари 1798 година в Монпелие. Проявява се  като надарен ученик. Учи и следва в Монпелие и Париж. В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф Анри Сен-Симон. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г. поради непреодолими философски и други противоречия.

Личният му живот е белязан от превратности: Конт не успява да реализира мечата си за университетска кариера. Бракът му също излиза неуспешен и постепенно той  се изолира и се отдава изцяло на научна дейност, разчитайки на помощта на приятели и покровители. През 1826 г. е приет в психиатрична болница, от която е изписан като „не-излекуван“.
След една нова нещастна (и за негово съжаление платоническа) любов, той се изживява като създател на една нова, „позитивна религия“. Последните години от живота му са белязани от нарастващо умопомрачение.

В програмната си книга «Духът на позитивната философия»  Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.

Теологичният стадий е, когато  хората използват понятието за Бог като обяснителна хипотеза. Те упорито се опитват да постигнат абсолютното знание, а първопричините за явленията обличат в човешки образи. Самият теологичен стадий се дели на три степени.  Фетишизъм, който е  предизвикан от това, че фантазията на човека все още е твърде слаба, за да излезе извън пределите на явленията, затова човек се прекланя на фетиши - предмети, на които се дават човешки черти. Втората степен е политеизмът - когато  хората започват да обличат първопричините за явленията в човешки образи и да измислят богове. Монотеизмът е третата степен. Тя се характеризира с това,  че първопричините се структурират, измежду тях се отделят главни и второстепенни, докато най-накрая не се открива главната първопричина – Единният Бог.  Именно тази степен получава името монотеизъм.

При метафизичния стадии  хората все така се стремят да познаят началото и предназначението на нещата, но мястото на боговете се заема от абстрактни същности. Мястото на Единния Бог заема природата,  която Конт определя като «смътен еквивалент на универсалната връзка». Именно в езика на позитивистите метафизиката придобива негативен оттенък, доколкото същността и прословутата природа на нещата се оказват плод на безпочвена фантазия, макар и да са изразени в строга логична форма.

При позитивния стадий  единствена форма на знание става научното знание. Човечеството става достатъчно „възрастно”, за да признае мъжествено относителността (релативността) на своето познание. В този аспект позитивизмът преодолява характерния за Научната Революция от епохата на барока  оптимизъм. Втора важна черта на научното знание е емпиризмът – въображението строго се подчинява на наблюдението. Тук Конт смята,  че фундамент на знанието трябва да стане провереният опит.  Учените трябва да търсят не същността на явленията, а тяхното отношение, изразено с помощта на закони – постоянни отношения, съществуващи между фактите. Още една черта на научното знание е прагматизмът. Учените престават да са ерудити и енциклопедисти. С една дума, знанието става позитивно: полезно, точно, достоверно и утвърдително.                                                   

Огюст Конт умира на 5 септември 1857 година в Париж.            
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия