Инж. Никола Димков е фабрикант в Турция. През 1918 година той получава запитване от българското правителство и от БАН, дали може да се докарат в България някои ценни документи от турския архив. Димков предупреждава да не се вдига много шум по въпроса и се наема той да издебне удобния момент.
През 1934 година в Турция настъпва криза за хартия. Търговците нямало с какво да увиват стоките си. Тогава властта решава да им разпродаде негодния, според нея, архив. Димков
веднага използва случая и заминава незабавно при проф. Владимир Хиндалов в София, - най-известният тогава турколог. Той го кара да направят комисия и тя, начело с професора, да отиде в Истанбул.
Когато комисията пристига в Истанбул, Димков и проф. Хиндалов отиват в Тефтерхането, където се намирали документите. Сред тях имало безценни неща - от документи за богомилското движение до материали за Велчовата завера и Левски. В началото архиварят се противи да предаде архивите, но след като му се предлага солиден подкуп, се съгласява. Поставя, обаче, едно условие, всичко да бъде изнесено до сутринта.
Тогава Никола Димков отива във фабриката си, вика хамалите си и им обещава петорна надница, за да свършат работата навреме. После подкупва началника на гарата, който не само му отпуска няколко вагона, но и осигурява преминаването им през границата.
Когато се връщат в България, посветените в ‘спецоперацията’ ги посрещат като герои.
Скоро, обаче, турското правителство се усетило и изпратило нота: архивът да се върне обратно, тъй като е предаден погрешка. Тогавашният министър-председател Андрей Тошев обаче, лично се разпоредил безценните документи да останат на всяка цена в България. Така родолюбецът Никола Димков успява да спаси безценни за страната ни книжа.
Днес, повечето от тези архивни документи са в Народната библиотека. А родолюбивият фабрикант Никола Димков става известен не само с този си подвиг. Той е и един от първите хора в света, които издигат идеята за създаването на Обществото на народите, предшественик на ООН.
Автор: Тони
През 1934 година в Турция настъпва криза за хартия. Търговците нямало с какво да увиват стоките си. Тогава властта решава да им разпродаде негодния, според нея, архив. Димков
веднага използва случая и заминава незабавно при проф. Владимир Хиндалов в София, - най-известният тогава турколог. Той го кара да направят комисия и тя, начело с професора, да отиде в Истанбул.
Когато комисията пристига в Истанбул, Димков и проф. Хиндалов отиват в Тефтерхането, където се намирали документите. Сред тях имало безценни неща - от документи за богомилското движение до материали за Велчовата завера и Левски. В началото архиварят се противи да предаде архивите, но след като му се предлага солиден подкуп, се съгласява. Поставя, обаче, едно условие, всичко да бъде изнесено до сутринта.
Тогава Никола Димков отива във фабриката си, вика хамалите си и им обещава петорна надница, за да свършат работата навреме. После подкупва началника на гарата, който не само му отпуска няколко вагона, но и осигурява преминаването им през границата.
Когато се връщат в България, посветените в ‘спецоперацията’ ги посрещат като герои.
Скоро, обаче, турското правителство се усетило и изпратило нота: архивът да се върне обратно, тъй като е предаден погрешка. Тогавашният министър-председател Андрей Тошев обаче, лично се разпоредил безценните документи да останат на всяка цена в България. Така родолюбецът Никола Димков успява да спаси безценни за страната ни книжа.
Днес, повечето от тези архивни документи са в Народната библиотека. А родолюбивият фабрикант Никола Димков става известен не само с този си подвиг. Той е и един от първите хора в света, които издигат идеята за създаването на Обществото на народите, предшественик на ООН.