Полският физик и общественик Юзеф Ротблат е роден на 4 ноември 1908 година в Лодз.
Началото на Втората световна война го заварва в Англия и той прекарва по-голямата част от живота си там. Ротблат е един от участниците в проекта Манхатън , а след края на войната се оттегля от него и развива активна обществена дейност като един от основателите на Пъгуошките конференции. Той е дългогодишен генерален секретар и председател на организацията.
През 1995 година Юзеф Ротблат и Пъгуошките конференции получават Нобелова награда за мир.
Ротблат умира в Лондон на 31 август 2005 година.
Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми ( известни още и като Пъгуошко движение) е международна организация на ориентирана към науката пацифистка група. Основната й цел е, чрез установяване на периодични контакти между водещи учени от двете противостоящи страни в периода на Студената война, да смекчи противопоставянето и да създаде сред тях дух на отговорност към човечеството като цяло.
Началото на дейността на организацията е поставено на 9 юли 1955 година с манифеста ‘Ръсел-Айнщайн’, подкрепен от водещи фигури в науката като Бъртранд Ръсел, Алберт Айнщайн, Фредерик Жолио-Кюри и други. Първата конференция е проведена през юли 1957 година в канадското селце Пъгуош, откъдето идва името на организацията.
Манифестът „Ръсел — Айнщайн“ призовава за конференция на учените по въпросите на оръжията за масово поразяване (тогава за такива се считат ядрените оръжия). Къртис Ийтън, канадски индустриалец, който познава Ръсел от 1938 г., предлага да спонсорира такава конференция в родния си град Пъгуош, Нова Скотия. Това не се взима предвид, тъй като срещата е планирана за Индия, по покана на министър-председателя Джавахарлал Неру. С избухването на Суецката криза, обаче, индийската конференция е отложена. Аристотел Онаасис също предлага да спонсорира среща в Монако, но му е отказано. Накрая първото предложение на Ийтън се приема.
Първата конференция се провежда през юли 1957 г. в Пъгуош, Нова Скотия, и дава името на организацията. Конференцията е организирана от Юзеф Ротлбат, който служи като генерален секретар на организацията от създаването й до 1973 г. Манифестът „Ръсел-Айнщайн“ става основополагащ документ на организацията.
Двадесет и двама учени взимат участие на първата конференция: - седем от САЩ, трима от СССР, трима от Япония, двама от Великобритания, двама от Канада, по един от Австралия, Австрия, Китай, Франция и Полша.
Членовете на ръководството включват президента, генералния секретар и изпълнителния директор. Официалното управление е в ръцете на 28-членен Съвет на Пъгуош. Има също и шестчленен изпълнителен комитет, който помага на генералния секретар.
Четирите офиса в Рим, Лондон, Женева и Вашингтон, осигуряват подкрепа на дейността и служат като връзка с ООН и други международни организации.
Има повече от четиридесет национални групи, организирани като независими обекти и често подкрепяни или администрирани от национални научни академии. Международните групи работят с националните групи, от които са независими.
През първите петнадесет години след създаването на Пъгуошката конференция се случват Берлинската криза, Карибската криза, инвазията на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 година и войната във Виетнам. Пъгуош играе важна роля в отварянето на комуникационни канали по време на иначе обтегнатите официални и неофициални отношения. Осигурява техническа помощ на Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия, Договора за неразпространение на ядрените оръжия, Договора за борба с балистични ракети, Конвенцията за биологично оръжие и Конвенцията за химически оръжия. Михаил Горбачов подкрепя влиянието на организацията по времето, когато е лидер на СССР.
Автор: Тони
Началото на Втората световна война го заварва в Англия и той прекарва по-голямата част от живота си там. Ротблат е един от участниците в проекта Манхатън , а след края на войната се оттегля от него и развива активна обществена дейност като един от основателите на Пъгуошките конференции. Той е дългогодишен генерален секретар и председател на организацията.
През 1995 година Юзеф Ротблат и Пъгуошките конференции получават Нобелова награда за мир.
Ротблат умира в Лондон на 31 август 2005 година.
Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми ( известни още и като Пъгуошко движение) е международна организация на ориентирана към науката пацифистка група. Основната й цел е, чрез установяване на периодични контакти между водещи учени от двете противостоящи страни в периода на Студената война, да смекчи противопоставянето и да създаде сред тях дух на отговорност към човечеството като цяло.
Началото на дейността на организацията е поставено на 9 юли 1955 година с манифеста ‘Ръсел-Айнщайн’, подкрепен от водещи фигури в науката като Бъртранд Ръсел, Алберт Айнщайн, Фредерик Жолио-Кюри и други. Първата конференция е проведена през юли 1957 година в канадското селце Пъгуош, откъдето идва името на организацията.
Манифестът „Ръсел — Айнщайн“ призовава за конференция на учените по въпросите на оръжията за масово поразяване (тогава за такива се считат ядрените оръжия). Къртис Ийтън, канадски индустриалец, който познава Ръсел от 1938 г., предлага да спонсорира такава конференция в родния си град Пъгуош, Нова Скотия. Това не се взима предвид, тъй като срещата е планирана за Индия, по покана на министър-председателя Джавахарлал Неру. С избухването на Суецката криза, обаче, индийската конференция е отложена. Аристотел Онаасис също предлага да спонсорира среща в Монако, но му е отказано. Накрая първото предложение на Ийтън се приема.
Първата конференция се провежда през юли 1957 г. в Пъгуош, Нова Скотия, и дава името на организацията. Конференцията е организирана от Юзеф Ротлбат, който служи като генерален секретар на организацията от създаването й до 1973 г. Манифестът „Ръсел-Айнщайн“ става основополагащ документ на организацията.
Двадесет и двама учени взимат участие на първата конференция: - седем от САЩ, трима от СССР, трима от Япония, двама от Великобритания, двама от Канада, по един от Австралия, Австрия, Китай, Франция и Полша.
Членовете на ръководството включват президента, генералния секретар и изпълнителния директор. Официалното управление е в ръцете на 28-членен Съвет на Пъгуош. Има също и шестчленен изпълнителен комитет, който помага на генералния секретар.
Четирите офиса в Рим, Лондон, Женева и Вашингтон, осигуряват подкрепа на дейността и служат като връзка с ООН и други международни организации.
Има повече от четиридесет национални групи, организирани като независими обекти и често подкрепяни или администрирани от национални научни академии. Международните групи работят с националните групи, от които са независими.
През първите петнадесет години след създаването на Пъгуошката конференция се случват Берлинската криза, Карибската криза, инвазията на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 година и войната във Виетнам. Пъгуош играе важна роля в отварянето на комуникационни канали по време на иначе обтегнатите официални и неофициални отношения. Осигурява техническа помощ на Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия, Договора за неразпространение на ядрените оръжия, Договора за борба с балистични ракети, Конвенцията за биологично оръжие и Конвенцията за химически оръжия. Михаил Горбачов подкрепя влиянието на организацията по времето, когато е лидер на СССР.