Американският биолог и професор по ентомология и зоология, Алфред Кинси, е изследовател на сексуалаността, който през 1947 година основава Института за изследване на секса, пола и репродуктивността. Изследванията на Кинси върху сексуалността повлияват дълбоко на обществените и културни ценности в САЩ, както и в много други страни през 60-те години с настъпването на сексуалната революция.
Кинси е роден на 23 юни 1894 година е Хоубоукън, САЩ. Родителите му са консервативни християни и това оставя силен отпечатък върху целия му живот. Баща му е известен като един от най-набожните членове на местната Методистка църква и като резултат повечето социални контакти на младия Алфред са с други членове на паството, предимно изразени в мълчаливо присъствие на дискусии по религиозни въпроси. Бащата на Кинси налага строги правила в домакинството, включително отреждането на съботния ден като ден за молитва (и някои други занимания), забрана за връзки с момичета и въобще на всичко доближаващо се като понятие до секса, включително мастурбирането. Подобно строго възпитание не било съвсем необичайно за времето си. Повечето колежани първокурсници знаели твърде малко дори за собствената си, мъжка сексуалност. Когато бил дете, на Кинси е забранено да знае каквото и да е по темата, която по-късно му носи световна известност. Впоследствие Кинси се отказва от методизма на родителите си и става агностик.
На млади години Кинси показва засилен интерес към природата и лагеруването. Той сътрудничи и често лагерува с местната Младежка мъжка християнска асоциация. Той до такава степен се въодушевява от тези си занимания, че пожелава да работи професионално към асоциацията, след като завърши образованието си. Отзвук от тези интереси се открива и в студентската му дисертация по психология за груповата динамика при младежите. Той се присъединява към Бой скаутите, когато се формира група в църковната му община. Родителите му силно насърчават тези му интереси, заради силно християнското влияние в бой скаутските групи по това време. С особено усърдие Кинси се издига в скаутската йерархия до ранг на скаут орел само за две години. Тези занимания дават тон на „ентомологичния“ период в кариерата на бъдещия д-р Кинси. Въпреки сърдечните си проблеми, следствие на множеството му заболявания, младият Алфред участва в редица трудни преходи и походи.
В гимназията Кинси е тих и усърден ученик. Незаинтересуван от спорта, той отдава огромната си енергия на академични занимания и уроци по пиано. За известен период Алфред се надява да стане концертиращ пианист, но впоследствие решава да се съсредоточи върху научните си занимания. Рано развитата му способност да се съсредоточава за дълго време в изследванията си е негова отличителна черта, която по-късно му служи добре, както в колежа, така и в професионалната кариера. През този период Кинси развива интерес към биологията, ботаниката и зоологията.
След като се дипломира в Колумбийската гимназия, Кинси споделя с баща си намерението си да се занимава с ботаника в колежа. Баща му обаче иска от него да учи машиностроене в Института „Стивънс“ в Хоубоукън. Кинси отива в института, но се чувства нещастен. По-късно определя времето, прекарано там, като най-безсмислено пропиления период в живота му. Въпреки всичко той се отдава на учението. Посещава курсове по инженерство и английски език, но няма как да задоволи интересите си към биологията. В края на втората година в института той събира смелост да се противопостави на баща си и заявява намерението си да се премести в колежа Боудоин в Мейн. Баща му е твърдо против, но впоследствие отстъпва. Заедно с тази своя победа обаче, Алфред понася и отчуждението с баща си, което силно му повлиява в продължение на години.
През 1914 година Кинси постъпва в колежа. Две години по-късно е приет в дружеството Фи Бета Капа и се дипломира с особени заслуги с научни степени по биология и психология. По-късно той продължава изследванията си в института „Боси“ на Харвардския университет, който развива една от най-уважаваните биологични програми в САЩ. Там Кинси учи при Уилям Уилър, учен с изключителни приноси към ентомологията. Под негово ръководство Алфред работи практически самостоятелно. За докторската си дисертация Кинси избира шикалкотворките*. Той започва да събира представители на вида с маниакално усърдие. Пътува много и извършва 26 детайлни измервания на стотици хиляди шикалкотворки. Методологията му е важен принос в науката ентомология. За своят труд Кинси става доктор на науките през 1919 година.
През 1920 година, с подкрепата на Американския музей по естествена история в Ню Йорк, Кинси публикува няколко статии, представяйки шикалкотворките и тяхната филогенеза пред научното общество. Получава признание от колегите си и академична репутация за биологичните си изследвания и успехите в областта на таксономията** и еволюцията.
След успеха на изследванията му върху дъболистните шикалкотворки, Кинси е назначен за асистент в катедрата по зоология в университета в Индиана през 1920 година. Тук неуморният Кинси продължава работата си с шикалкотворките, пътувайки постоянно през следващите 16 години в стремеж да събере и опише възможно най-голям брой екземпляри от разнородни популации. Той е особено заинтересован от еволюционната история на малкото насекомо с размери от 1 до 8 милиметра и през 1930 година публикува монография „Родът Cynips на шикалкотворките: изследване произхода на вида“. През 1935 г. Кинси публикува втория си труд по темата - „Произход на по-високите разреди Cynips“. Ученият вече е световноизвестен експерт по проблемите на този паразитен вид оса.
През 1926 година Кинси публикува един доста успешен и широко употребяван гимназиален учебник - „Въведение в биологията“ . В учебника е изразена подкрепа за еволюционната теория и обединение на разделените по онова време дялове на ботаниката и зоологията.
Въпреки пространната си и всеотдайна работа в областта на ентомологията, името на Алфред Кинси остава в историята на науката преди всичко с изследванията в областта на човешката сексуалност - изследвания с характер и мащаби, даващи основания той да бъде считан за баща на сексологията. Интересът на Кинси в тази област започва около 1933 година, след обширни дискусии по проблема с колегата му Робърт Крок.
През 1935 година Кинси е помолен от университета в Индиана да съгласува програмата на един мултидисциплинарен факултет, в който ще се води курс за брачните взаимоотношения. В курса лекции трябва да изнесат различни преподаватели по етика, право, социология, икономика, медицина, а Кинси, като преподавател, по биология. Така той изнася първата си публична лекция по темата, в която остро критикува „ширещото се невежество по въпросите на секса и физиологията“ и изказва тезата, че „късният брак“ (който означава и късно начало на сексуалния живот според изискванията за „обществено благоприличие“ на времето) може да бъде психологически зловреден. С открития си и обективен стил, лишен от догматиката и тесногръдието на своите колеги, Кинси бързо спечелва сърцата на студентите и те скоро започват да търсят съвети по сексуалните въпроси от него дори в личния му кабинет. Той обаче бързо открива, че няма готови отговори за всички въпроси, главно поради факта, че те никога не са били разглеждани сериозно от науката до този момент, а са били игнорирани по морални съображения. Кинси е поразен от научното невежество и предубеденост в подхода на всички източници, с които успява да направи справка в богатите университетски библиотеки и архиви. Основното му възмущение, като специалист по таксономия, е непредставителността на малочислените обекти, разгледани в наличните научни извори. Като друга слабост Кинси отчита смесването на науката с въпроси за моралните ценнности и философските концепции.
След като установява, че от страна на научното мнозинство до този момент е подхождано с явно субективни презумпции по въпроси като мастурбацията, хомосексуалността, предбрачния секс и т.н., Кинси се наема сам да проведе такова проучване с мащаби, достойни да претендират за достоверност на изводите. Той започва, като записва разкази на студентите си и поради популярността на курса, скоро установява, че за кратко време е събрал материал, надхвърлящ по обем досегашните отделни изследвания. През 1938 година, той планира и започва амбициозна програма за обзорно изследване върху сексуалността, в което да събере материал от около 100 000 души, който да разгледа в серия научни разработки по темата: изследване на сексуалното поведение при мъжете, на сексуалното поведение при жените, на сексуалното поведение в брака, „хетеро-хомосексуалното равновесие“, на законовите аспекти на сексуалността, на проституцията и др. До края на живота си Кинси не успява да изпълни това си амбициозно начинание, но въпреки това събира безпрецедентно по мащабите си количество информация /над 18 000 интервюта/, надвишаващо многократно обема на проведените до този момент (а вероятно и досега) изследвания. Финансиране проф. Кинси получава от Фондацията ‘Рокфелер’.
Докладите на Кинси започват с публикуването на „Сексуалното поведение на мъжа“ през 1948 година, като резултат от десетгодишен неуморен труд. През 1953 година излиза и „Сексуалното поведение на жената“. За кратко време Кинси става национална сензация, публикации за него има във водещи обзорни списания. В трудовете си той прави смущаващи разкрития. В близо 100 страници изложение на статистическите методи, той показва, че между 27 и 37% от женените мъже признават за поне една извънбрачна връзка; че над 90% от мъжете мастурбират; че 69% от мъжете са имали някакъв вид орално-генитален сексуален контакт с друг мъж; че 37% от мъжете признават за поне един хомосексуален сексуален акт, довел до оргазъм; и т.н. Тези и множеството други данни водят до буря от полемики, разглеждани като спусъкът на сексуалната революция през 60-те. Президентът на факултативния съвет на университета в Индиана, определя труда на Кинси като тест за академична свобода.
Алфред Кинси умира на 25 август 1956 година, на 62-годишна възраст, вследствие на сърдечни проблеми и пневмония.
Трудовете на Кинси, винаги асоциирани със сексуалната революция в САЩ, подхранват значителни полемики след публикуването си. Както самите доклади, така и частният живот на професора стават обект на тези полемики. Спорен е преди всичко проблемът за сексуалния морал.
Част от обществото буквално се разцепва на две. Десните християни намират методите и основните принципи в работата на Кинси за несъвместими с техния религиозен и социално-консервативен мироглед. Дори днес името на Кинси е способно да предизвика фанатична омраза.
Днес най-известната хулителка на Кинси, Райзман, твърди, че ученият и екипът му са насилвали сексуално деца, за да получат данните от таблици 30-34 от Сексуалното поведение на мъжа. Мотивите за това обвинение идват оттам, че според няма как иначе Кинси да се е сдобил с данните за случаи на оргазъм в детска възраст у над 300 респондента (изследвани/наблюдавани обекти).
Д-р Джон Банкрофт пък, който е директор на Института „Кинси“, твърди че темата за сексуалните взаимоотношения между възрастни и деца е преднамерено избрана от опонентите на Кинси с цел лесно да го дискредитират, възползвайки се от емоционално деликатната тема. Институтът „Кинси“ твърдо застава зад позицията, че Алфред Кинси никога не е издевателствал сексуално над непълнолетни, нито е наемал други да го вършат и че винаги е интервюирал децата в присъствието на родителите им.
Християнската консервативна организация Съвет за изследване на семейството, е друг главен критик на Кинси. Организацията приглася на твърденията на Райзман в документалния си филм „Децата от таблица 34“, но този проблем не е в основния им фокус. Основният въпрос занимаващ организацията е сексуалната ориентация и хомосексуалността. Тезата на Кинси по въпроса е, че хората не попадат стриктно в тотални категории като „хетеросексуален“ или „хомосексуален“. Според него повечето попадат в междинното пространство между тези понятия, степенувайки преход от единия до другия край на ска̀ла, чиято среда е бисексуалността. Според Съвета за проучване на семейството това е опит от страна на Кинси да легитимира легитимира греховната сексуална ориентация, известна като „хомосексуалност“.
Именно Докладите на Кинси, както и работата на психоложката Ивлин Хукър, са част от основните аргументи на Американската асоциация по психиатрия да премахне хомосексуалността от списъка си с психични заболявания, отказвайки да подкрепя разглеждането ѝ като нещо „нередовно“ или нуждаещо се от преправяне.
Въпреки това изследванията на Кинси продължават да бъдат разглеждани с критичен поглед. Встрани от работата си, той трябва да търпи и слухове за необичайните си сексуални практики. В биографичната книга „Алфред Кинси: Публичен/Частен живот“, Джеймс Джоунс го описва като бисексуален мазохист.. Твърди се още, че той е окуражавал към групов секс дипломиралите се негови студенти, съпругата си и екипа си. Известно е, че Кинси и екипът му са заснемали филми със сексуални актове в таванското помещение на домът му, като част от работата им. Биографът Джонатан Гаторн-Харди обяснява това, търсейки мотив в стремежа към секретност на заснетия материал. Опоненти на Кинси, обаче, твърдят, че целта на тази продукция има чисто порнографски характер. Джеймс Джоунс отбелязва, че със знанието на Кинси съпругата му е поддържала сексуални контакти с други мъже, но двамата остават женени в продължение на 35-години, а връзката им е сексуално активна, чак докато професорът не се разболява в края на живота си. Нито едно от тези твърдения не е подкрепено от Института „Кинси“. Макар и някои да са потвърдени от независими източници, като твърдението за бисексуалността му, други остават спорни.
Трудовете на Кинси продължават да предизвикват вълнения десетилетия след публикуването си. Критики продължават да предизвикват недоказаните твърдения за сексуални злоупотреби с деца, подхранвани главно от данните на г-н Х, интервюиран от Кинси анонимен мъж, който твърди, че е имал стотици сексуални актове от разнороден характер, в това число и инцестуални*** актове с деца - данни, щателно документирани от Кинси в неприкрити детайли.
Макар изследванията на Кинси да предизвикват бум от проучвания в пренебрегвани до този момент научни области, продължават яростните обвинения в статистически и методологически грешки и недостатъци. Днес Кинси е цитиран като авторитетен източник, въпреки съмненията във валидността на някои от данните му.
--------------------------------
*Cynipidae (шикалкотворки и други) е семейство от надсемейство Cynipoidea ципокрили насекоми Hymenoptera. Включва около 1300 описани вида, разпространени по цял свят. Повечето са фитофаги-шикалкотворки, с размер от 1 до 8 мм.
**Таксономията може да се отнася или до йерархичната класификация на дадени обекти, или до принципите, които лежат в основата на тази класификация. Терминът често се използва във връзка с класификацията на организмите, но почти всичко – одушевени и неодушевени предмети, места и събития – може да бъде класифицирано по някаква таксономична система.
***Инцестни се наричат интимните отношения между членовете на едно и също семейство, например, между родители и деца, между сиблинги и пр. Среща се и определение за инцест, като „кръвнородствено кръвосмешение”. Терминът произхожда от латинската дума incestum и означава „нечист”. Под инцест в тесен смисъл на думата се разбира като сексуален акт, а в по-широк – грубо отклонение в сексуалното поведение на членове от едно и също семейство.
Автор: Тони
Кинси е роден на 23 юни 1894 година е Хоубоукън, САЩ. Родителите му са консервативни християни и това оставя силен отпечатък върху целия му живот. Баща му е известен като един от най-набожните членове на местната Методистка църква и като резултат повечето социални контакти на младия Алфред са с други членове на паството, предимно изразени в мълчаливо присъствие на дискусии по религиозни въпроси. Бащата на Кинси налага строги правила в домакинството, включително отреждането на съботния ден като ден за молитва (и някои други занимания), забрана за връзки с момичета и въобще на всичко доближаващо се като понятие до секса, включително мастурбирането. Подобно строго възпитание не било съвсем необичайно за времето си. Повечето колежани първокурсници знаели твърде малко дори за собствената си, мъжка сексуалност. Когато бил дете, на Кинси е забранено да знае каквото и да е по темата, която по-късно му носи световна известност. Впоследствие Кинси се отказва от методизма на родителите си и става агностик.
На млади години Кинси показва засилен интерес към природата и лагеруването. Той сътрудничи и често лагерува с местната Младежка мъжка християнска асоциация. Той до такава степен се въодушевява от тези си занимания, че пожелава да работи професионално към асоциацията, след като завърши образованието си. Отзвук от тези интереси се открива и в студентската му дисертация по психология за груповата динамика при младежите. Той се присъединява към Бой скаутите, когато се формира група в църковната му община. Родителите му силно насърчават тези му интереси, заради силно християнското влияние в бой скаутските групи по това време. С особено усърдие Кинси се издига в скаутската йерархия до ранг на скаут орел само за две години. Тези занимания дават тон на „ентомологичния“ период в кариерата на бъдещия д-р Кинси. Въпреки сърдечните си проблеми, следствие на множеството му заболявания, младият Алфред участва в редица трудни преходи и походи.
В гимназията Кинси е тих и усърден ученик. Незаинтересуван от спорта, той отдава огромната си енергия на академични занимания и уроци по пиано. За известен период Алфред се надява да стане концертиращ пианист, но впоследствие решава да се съсредоточи върху научните си занимания. Рано развитата му способност да се съсредоточава за дълго време в изследванията си е негова отличителна черта, която по-късно му служи добре, както в колежа, така и в професионалната кариера. През този период Кинси развива интерес към биологията, ботаниката и зоологията.
След като се дипломира в Колумбийската гимназия, Кинси споделя с баща си намерението си да се занимава с ботаника в колежа. Баща му обаче иска от него да учи машиностроене в Института „Стивънс“ в Хоубоукън. Кинси отива в института, но се чувства нещастен. По-късно определя времето, прекарано там, като най-безсмислено пропиления период в живота му. Въпреки всичко той се отдава на учението. Посещава курсове по инженерство и английски език, но няма как да задоволи интересите си към биологията. В края на втората година в института той събира смелост да се противопостави на баща си и заявява намерението си да се премести в колежа Боудоин в Мейн. Баща му е твърдо против, но впоследствие отстъпва. Заедно с тази своя победа обаче, Алфред понася и отчуждението с баща си, което силно му повлиява в продължение на години.
През 1914 година Кинси постъпва в колежа. Две години по-късно е приет в дружеството Фи Бета Капа и се дипломира с особени заслуги с научни степени по биология и психология. По-късно той продължава изследванията си в института „Боси“ на Харвардския университет, който развива една от най-уважаваните биологични програми в САЩ. Там Кинси учи при Уилям Уилър, учен с изключителни приноси към ентомологията. Под негово ръководство Алфред работи практически самостоятелно. За докторската си дисертация Кинси избира шикалкотворките*. Той започва да събира представители на вида с маниакално усърдие. Пътува много и извършва 26 детайлни измервания на стотици хиляди шикалкотворки. Методологията му е важен принос в науката ентомология. За своят труд Кинси става доктор на науките през 1919 година.
През 1920 година, с подкрепата на Американския музей по естествена история в Ню Йорк, Кинси публикува няколко статии, представяйки шикалкотворките и тяхната филогенеза пред научното общество. Получава признание от колегите си и академична репутация за биологичните си изследвания и успехите в областта на таксономията** и еволюцията.
След успеха на изследванията му върху дъболистните шикалкотворки, Кинси е назначен за асистент в катедрата по зоология в университета в Индиана през 1920 година. Тук неуморният Кинси продължава работата си с шикалкотворките, пътувайки постоянно през следващите 16 години в стремеж да събере и опише възможно най-голям брой екземпляри от разнородни популации. Той е особено заинтересован от еволюционната история на малкото насекомо с размери от 1 до 8 милиметра и през 1930 година публикува монография „Родът Cynips на шикалкотворките: изследване произхода на вида“. През 1935 г. Кинси публикува втория си труд по темата - „Произход на по-високите разреди Cynips“. Ученият вече е световноизвестен експерт по проблемите на този паразитен вид оса.
През 1926 година Кинси публикува един доста успешен и широко употребяван гимназиален учебник - „Въведение в биологията“ . В учебника е изразена подкрепа за еволюционната теория и обединение на разделените по онова време дялове на ботаниката и зоологията.
Въпреки пространната си и всеотдайна работа в областта на ентомологията, името на Алфред Кинси остава в историята на науката преди всичко с изследванията в областта на човешката сексуалност - изследвания с характер и мащаби, даващи основания той да бъде считан за баща на сексологията. Интересът на Кинси в тази област започва около 1933 година, след обширни дискусии по проблема с колегата му Робърт Крок.
През 1935 година Кинси е помолен от университета в Индиана да съгласува програмата на един мултидисциплинарен факултет, в който ще се води курс за брачните взаимоотношения. В курса лекции трябва да изнесат различни преподаватели по етика, право, социология, икономика, медицина, а Кинси, като преподавател, по биология. Така той изнася първата си публична лекция по темата, в която остро критикува „ширещото се невежество по въпросите на секса и физиологията“ и изказва тезата, че „късният брак“ (който означава и късно начало на сексуалния живот според изискванията за „обществено благоприличие“ на времето) може да бъде психологически зловреден. С открития си и обективен стил, лишен от догматиката и тесногръдието на своите колеги, Кинси бързо спечелва сърцата на студентите и те скоро започват да търсят съвети по сексуалните въпроси от него дори в личния му кабинет. Той обаче бързо открива, че няма готови отговори за всички въпроси, главно поради факта, че те никога не са били разглеждани сериозно от науката до този момент, а са били игнорирани по морални съображения. Кинси е поразен от научното невежество и предубеденост в подхода на всички източници, с които успява да направи справка в богатите университетски библиотеки и архиви. Основното му възмущение, като специалист по таксономия, е непредставителността на малочислените обекти, разгледани в наличните научни извори. Като друга слабост Кинси отчита смесването на науката с въпроси за моралните ценнности и философските концепции.
След като установява, че от страна на научното мнозинство до този момент е подхождано с явно субективни презумпции по въпроси като мастурбацията, хомосексуалността, предбрачния секс и т.н., Кинси се наема сам да проведе такова проучване с мащаби, достойни да претендират за достоверност на изводите. Той започва, като записва разкази на студентите си и поради популярността на курса, скоро установява, че за кратко време е събрал материал, надхвърлящ по обем досегашните отделни изследвания. През 1938 година, той планира и започва амбициозна програма за обзорно изследване върху сексуалността, в което да събере материал от около 100 000 души, който да разгледа в серия научни разработки по темата: изследване на сексуалното поведение при мъжете, на сексуалното поведение при жените, на сексуалното поведение в брака, „хетеро-хомосексуалното равновесие“, на законовите аспекти на сексуалността, на проституцията и др. До края на живота си Кинси не успява да изпълни това си амбициозно начинание, но въпреки това събира безпрецедентно по мащабите си количество информация /над 18 000 интервюта/, надвишаващо многократно обема на проведените до този момент (а вероятно и досега) изследвания. Финансиране проф. Кинси получава от Фондацията ‘Рокфелер’.
Докладите на Кинси започват с публикуването на „Сексуалното поведение на мъжа“ през 1948 година, като резултат от десетгодишен неуморен труд. През 1953 година излиза и „Сексуалното поведение на жената“. За кратко време Кинси става национална сензация, публикации за него има във водещи обзорни списания. В трудовете си той прави смущаващи разкрития. В близо 100 страници изложение на статистическите методи, той показва, че между 27 и 37% от женените мъже признават за поне една извънбрачна връзка; че над 90% от мъжете мастурбират; че 69% от мъжете са имали някакъв вид орално-генитален сексуален контакт с друг мъж; че 37% от мъжете признават за поне един хомосексуален сексуален акт, довел до оргазъм; и т.н. Тези и множеството други данни водят до буря от полемики, разглеждани като спусъкът на сексуалната революция през 60-те. Президентът на факултативния съвет на университета в Индиана, определя труда на Кинси като тест за академична свобода.
Алфред Кинси умира на 25 август 1956 година, на 62-годишна възраст, вследствие на сърдечни проблеми и пневмония.
Трудовете на Кинси, винаги асоциирани със сексуалната революция в САЩ, подхранват значителни полемики след публикуването си. Както самите доклади, така и частният живот на професора стават обект на тези полемики. Спорен е преди всичко проблемът за сексуалния морал.
Част от обществото буквално се разцепва на две. Десните християни намират методите и основните принципи в работата на Кинси за несъвместими с техния религиозен и социално-консервативен мироглед. Дори днес името на Кинси е способно да предизвика фанатична омраза.
Днес най-известната хулителка на Кинси, Райзман, твърди, че ученият и екипът му са насилвали сексуално деца, за да получат данните от таблици 30-34 от Сексуалното поведение на мъжа. Мотивите за това обвинение идват оттам, че според няма как иначе Кинси да се е сдобил с данните за случаи на оргазъм в детска възраст у над 300 респондента (изследвани/наблюдавани обекти).
Д-р Джон Банкрофт пък, който е директор на Института „Кинси“, твърди че темата за сексуалните взаимоотношения между възрастни и деца е преднамерено избрана от опонентите на Кинси с цел лесно да го дискредитират, възползвайки се от емоционално деликатната тема. Институтът „Кинси“ твърдо застава зад позицията, че Алфред Кинси никога не е издевателствал сексуално над непълнолетни, нито е наемал други да го вършат и че винаги е интервюирал децата в присъствието на родителите им.
Християнската консервативна организация Съвет за изследване на семейството, е друг главен критик на Кинси. Организацията приглася на твърденията на Райзман в документалния си филм „Децата от таблица 34“, но този проблем не е в основния им фокус. Основният въпрос занимаващ организацията е сексуалната ориентация и хомосексуалността. Тезата на Кинси по въпроса е, че хората не попадат стриктно в тотални категории като „хетеросексуален“ или „хомосексуален“. Според него повечето попадат в междинното пространство между тези понятия, степенувайки преход от единия до другия край на ска̀ла, чиято среда е бисексуалността. Според Съвета за проучване на семейството това е опит от страна на Кинси да легитимира легитимира греховната сексуална ориентация, известна като „хомосексуалност“.
Именно Докладите на Кинси, както и работата на психоложката Ивлин Хукър, са част от основните аргументи на Американската асоциация по психиатрия да премахне хомосексуалността от списъка си с психични заболявания, отказвайки да подкрепя разглеждането ѝ като нещо „нередовно“ или нуждаещо се от преправяне.
Въпреки това изследванията на Кинси продължават да бъдат разглеждани с критичен поглед. Встрани от работата си, той трябва да търпи и слухове за необичайните си сексуални практики. В биографичната книга „Алфред Кинси: Публичен/Частен живот“, Джеймс Джоунс го описва като бисексуален мазохист.. Твърди се още, че той е окуражавал към групов секс дипломиралите се негови студенти, съпругата си и екипа си. Известно е, че Кинси и екипът му са заснемали филми със сексуални актове в таванското помещение на домът му, като част от работата им. Биографът Джонатан Гаторн-Харди обяснява това, търсейки мотив в стремежа към секретност на заснетия материал. Опоненти на Кинси, обаче, твърдят, че целта на тази продукция има чисто порнографски характер. Джеймс Джоунс отбелязва, че със знанието на Кинси съпругата му е поддържала сексуални контакти с други мъже, но двамата остават женени в продължение на 35-години, а връзката им е сексуално активна, чак докато професорът не се разболява в края на живота си. Нито едно от тези твърдения не е подкрепено от Института „Кинси“. Макар и някои да са потвърдени от независими източници, като твърдението за бисексуалността му, други остават спорни.
Трудовете на Кинси продължават да предизвикват вълнения десетилетия след публикуването си. Критики продължават да предизвикват недоказаните твърдения за сексуални злоупотреби с деца, подхранвани главно от данните на г-н Х, интервюиран от Кинси анонимен мъж, който твърди, че е имал стотици сексуални актове от разнороден характер, в това число и инцестуални*** актове с деца - данни, щателно документирани от Кинси в неприкрити детайли.
Макар изследванията на Кинси да предизвикват бум от проучвания в пренебрегвани до този момент научни области, продължават яростните обвинения в статистически и методологически грешки и недостатъци. Днес Кинси е цитиран като авторитетен източник, въпреки съмненията във валидността на някои от данните му.
--------------------------------
*Cynipidae (шикалкотворки и други) е семейство от надсемейство Cynipoidea ципокрили насекоми Hymenoptera. Включва около 1300 описани вида, разпространени по цял свят. Повечето са фитофаги-шикалкотворки, с размер от 1 до 8 мм.
**Таксономията може да се отнася или до йерархичната класификация на дадени обекти, или до принципите, които лежат в основата на тази класификация. Терминът често се използва във връзка с класификацията на организмите, но почти всичко – одушевени и неодушевени предмети, места и събития – може да бъде класифицирано по някаква таксономична система.
***Инцестни се наричат интимните отношения между членовете на едно и също семейство, например, между родители и деца, между сиблинги и пр. Среща се и определение за инцест, като „кръвнородствено кръвосмешение”. Терминът произхожда от латинската дума incestum и означава „нечист”. Под инцест в тесен смисъл на думата се разбира като сексуален акт, а в по-широк – грубо отклонение в сексуалното поведение на членове от едно и също семейство.