Плиний Стари е римски учен, роден около 23 г. в Комо. Плиний започнал кариерата си като римски конник, станал префект на I Тракийски отряд, командвал различни военни части в някои от римските провинции, няколко пъти бил прокуратор. Освен това известно време бил и адвокат.
Плиний съпровождал като доверено лице бъдещите императори Веспасиан и Тит при походите им в Германия и по време на Юдейската война.
Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение ‘Естествена история’, което е единственият запазен до днес негов труд. В тази енциклопедия , състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Съчинението е определено като "обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа". Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за античните знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа "20 000 забележителни факта" от областите на антропологията, фармакологията, ботаниката, градинарството, етнографията, географията, космологията, историята на изкуството, медицината, металообработката, човешката психология, минералогията, изящните изкуства и зоологията. Тези факти са събрани "от четенето на около 2000 книги от 100 подбрани автори", към които Плиний е добавил собствените си наблюдения "за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или пък животът е открил по-късно". Плиний започнал да публикува книгата си през 77 г., а последните пет тома (от 33 до 37) били издадени едва след смъртта му.
Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секунд в две книги, двадесет книги за римските войни в Германия и продължение на историята на Ауфидий Бас в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан, била използвана като източник от историка Тацит . За съжаление обаче, както и останалите исторически съчинения на Плиний, тази история не е запазена. Други негови съчинения били ‘За хвърлянето на копие от кон’, осем книги ‘За проблеми в речта’ и ‘Любознателните’- ръководство за оратори в шест тома.
Плиний загива при изригването на вулкана Везувий, при което е разрушен град Помпей. Наскоро преди това той бил назначен за префект на римската флота в Мизен. Когато вулканът изригва , воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на този страшен катаклизъма, Плиний тръгва с корабите си да пресича Неаполския залив и достига до Стабии. На следната сутрин, 25 .август 79 г., след като отвежда жителите на града при корабите, Плиний загива на морския бряг.
Неговият племенник, Плиний Млади, римски сенатор и писател, става свидетел на събитията и описва всичко в писмо до Тацит.
Автор: Тони
Плиний съпровождал като доверено лице бъдещите императори Веспасиан и Тит при походите им в Германия и по време на Юдейската война.
Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение ‘Естествена история’, което е единственият запазен до днес негов труд. В тази енциклопедия , състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Съчинението е определено като "обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа". Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за античните знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа "20 000 забележителни факта" от областите на антропологията, фармакологията, ботаниката, градинарството, етнографията, географията, космологията, историята на изкуството, медицината, металообработката, човешката психология, минералогията, изящните изкуства и зоологията. Тези факти са събрани "от четенето на около 2000 книги от 100 подбрани автори", към които Плиний е добавил собствените си наблюдения "за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или пък животът е открил по-късно". Плиний започнал да публикува книгата си през 77 г., а последните пет тома (от 33 до 37) били издадени едва след смъртта му.
Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секунд в две книги, двадесет книги за римските войни в Германия и продължение на историята на Ауфидий Бас в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан, била използвана като източник от историка Тацит . За съжаление обаче, както и останалите исторически съчинения на Плиний, тази история не е запазена. Други негови съчинения били ‘За хвърлянето на копие от кон’, осем книги ‘За проблеми в речта’ и ‘Любознателните’- ръководство за оратори в шест тома.
Плиний загива при изригването на вулкана Везувий, при което е разрушен град Помпей. Наскоро преди това той бил назначен за префект на римската флота в Мизен. Когато вулканът изригва , воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на този страшен катаклизъма, Плиний тръгва с корабите си да пресича Неаполския залив и достига до Стабии. На следната сутрин, 25 .август 79 г., след като отвежда жителите на града при корабите, Плиний загива на морския бряг.
Неговият племенник, Плиний Млади, римски сенатор и писател, става свидетел на събитията и описва всичко в писмо до Тацит.