Научните интереси и изследвания на полския философ, математик и физик, Юзеф Хьоне-Вронски обхващат широк периметър от човешкото знание. Той е един от основоположниците на полския месианизъм*.
Хьоне-Вронски е роден на 223 август 1776 година във Волщин, Полша. През 1794 година той служи като лейтенант в артилерията и участва в боевете против прусите. Постъпва на военна служба в Русия до 1797 г. , където получава чин подполковник.
По-късно Вронски заминава за Кьонигсберг, където учи философия и право и слуша лекциите на Имануел Кант. През 1800 г. той посещава Англия и Франция, където става член на Академията на науките в Марсилия.
В Марсилия Вронски започва да се занимава с изследвания в областта на философията, математиката, механиката, астрономията, геодезията. През 1803 г. излиза първото голямо произведение на Вронски "Критическата философия на Имануел Кант". През 1810 година той заминава за Париж, където до края на живота си живее в лишения.
През 1811 година излиза съчинението му "Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите", в което Вронски излага основните си концепции за математиката. През 1812 година той се обявява против теориите на Лагранж и издава ". От 1819 до 1822 година Вронски живее в Лондон , след което се завръща във Франция. В следващите години работи върху проблеми свързани с вечния двигател, квадратурата на кръга и създаванетоа на машина за предсказване на бъдещето, която той нарича "прогнометър".
Вронски създава различни инструменти в помощ на математиката - аритметически кръг и аритмоскоп . През 1827 година той издава известният си "Канон за логаритмите", който се превежда на много езици. От 1831 г. Вронски започва да пише за ролята на месианизма в бъдещето на човечеството и издава съчинения като "Въведение в месианизма", "Обръщение към славянските нации относно съдбата на света" (1847) и др.
През 1849 година Вронски изнася редица лекции в Германия върху философията на месианизма.
Умира на 9 авгувт 1853 година във Франция.
Идеите на Вронски са за една универсална философска система, в която да се обединят философията, науката, религията, политиката, икономиката и др., която има за цел да обяснява Вселената с помощта на реформа на човешкото познание, което да се базира на идеята за Абсолюта. Вронски критикува Кантовата гносеология за непознаваемостта на абсолютните същности и развива концепция за единството на човешкия и Божественият разсъдък. Творчеството е тази сила, която може да направи човека съ-творец в света. Така човек трябва да изяви Божественото на земята и да познае Абсолюта като Логос. Всяко знание и съществуване идва от Абсолюта и като такова то съдържа един всеобщ закон в себе си, който Вронски нарича "Закон на Сътворението".
Единната система на знанието, която произтича от него обхваща всички науки, философията и изкуствата, като се проявява чрез едно историческо развитие. Повлиян от Хегел и неговата философия на историята, Вронски пише за четири периода на развитие: 1) източен - който има за цел да развие материалното; 2) гръко-латински - развива морала; 3) средновековен - развива религиозното и 4) модерен - развива интелектуалното.
XIX век за Вронски е период на преход, който трябва да развие бъдещето на човечеството към Абсолютното. Оттук и месианизма става опорна точка на цялата философия - осъществяването на Абсолюта може да се осъществи чрез проявлението и реализирането му в света. Трябва да настъпи обединение между целите на човечеството и Месията, който ще се прояви чрез философията, трябва да извърши това единение. На практика, това трябва да бъде дело на самото човечество, което да въплъти в себе си идеята за Месията. Подемът за това трябва да започне от славянските народи като следваща фаза на историята.
Вронски бил гениална личност. Владеел 12 езика, между които френски, латински, старогръцки, арабски, еврейски, арменски. През целият си живот водел изключително активна писателска дейност, посветена на проблемите на науката и философията. Имал кореспонденция с най-големите умове на своето време. Всеки ден ставал рано сутрин и пишел по няколко часа в работният си кабинет. Бил спокоен и жизнерадостен човек. Последните му думи били: "Всемогъщи Боже, имах още толкова много неща да кажа."
Вронски е изключително плодотворен автор. Издал е над 100 произведения и е оставил над 300 ръкописа. Някои от тях излизат посмъртно. Всичките си трудове той е писал на френски, като е използвал много старогръцки думи във философските си произведения.
--------------------
*Месианизъм - убеждение у някои хора, че на техния народ е предопределена особена роля в историята на човечеството. Полски месианизъм е мистично движение, възникнало в Полша през първата половина на 19-ти в. Развива се от мистико-религиозните схващания на полски философи и поети.
Автор: Тони
Хьоне-Вронски е роден на 223 август 1776 година във Волщин, Полша. През 1794 година той служи като лейтенант в артилерията и участва в боевете против прусите. Постъпва на военна служба в Русия до 1797 г. , където получава чин подполковник.
По-късно Вронски заминава за Кьонигсберг, където учи философия и право и слуша лекциите на Имануел Кант. През 1800 г. той посещава Англия и Франция, където става член на Академията на науките в Марсилия.
В Марсилия Вронски започва да се занимава с изследвания в областта на философията, математиката, механиката, астрономията, геодезията. През 1803 г. излиза първото голямо произведение на Вронски "Критическата философия на Имануел Кант". През 1810 година той заминава за Париж, където до края на живота си живее в лишения.
През 1811 година излиза съчинението му "Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите", в което Вронски излага основните си концепции за математиката. През 1812 година той се обявява против теориите на Лагранж и издава ". От 1819 до 1822 година Вронски живее в Лондон , след което се завръща във Франция. В следващите години работи върху проблеми свързани с вечния двигател, квадратурата на кръга и създаванетоа на машина за предсказване на бъдещето, която той нарича "прогнометър".
Вронски създава различни инструменти в помощ на математиката - аритметически кръг и аритмоскоп . През 1827 година той издава известният си "Канон за логаритмите", който се превежда на много езици. От 1831 г. Вронски започва да пише за ролята на месианизма в бъдещето на човечеството и издава съчинения като "Въведение в месианизма", "Обръщение към славянските нации относно съдбата на света" (1847) и др.
През 1849 година Вронски изнася редица лекции в Германия върху философията на месианизма.
Умира на 9 авгувт 1853 година във Франция.
Идеите на Вронски са за една универсална философска система, в която да се обединят философията, науката, религията, политиката, икономиката и др., която има за цел да обяснява Вселената с помощта на реформа на човешкото познание, което да се базира на идеята за Абсолюта. Вронски критикува Кантовата гносеология за непознаваемостта на абсолютните същности и развива концепция за единството на човешкия и Божественият разсъдък. Творчеството е тази сила, която може да направи човека съ-творец в света. Така човек трябва да изяви Божественото на земята и да познае Абсолюта като Логос. Всяко знание и съществуване идва от Абсолюта и като такова то съдържа един всеобщ закон в себе си, който Вронски нарича "Закон на Сътворението".
Единната система на знанието, която произтича от него обхваща всички науки, философията и изкуствата, като се проявява чрез едно историческо развитие. Повлиян от Хегел и неговата философия на историята, Вронски пише за четири периода на развитие: 1) източен - който има за цел да развие материалното; 2) гръко-латински - развива морала; 3) средновековен - развива религиозното и 4) модерен - развива интелектуалното.
XIX век за Вронски е период на преход, който трябва да развие бъдещето на човечеството към Абсолютното. Оттук и месианизма става опорна точка на цялата философия - осъществяването на Абсолюта може да се осъществи чрез проявлението и реализирането му в света. Трябва да настъпи обединение между целите на човечеството и Месията, който ще се прояви чрез философията, трябва да извърши това единение. На практика, това трябва да бъде дело на самото човечество, което да въплъти в себе си идеята за Месията. Подемът за това трябва да започне от славянските народи като следваща фаза на историята.
Вронски бил гениална личност. Владеел 12 езика, между които френски, латински, старогръцки, арабски, еврейски, арменски. През целият си живот водел изключително активна писателска дейност, посветена на проблемите на науката и философията. Имал кореспонденция с най-големите умове на своето време. Всеки ден ставал рано сутрин и пишел по няколко часа в работният си кабинет. Бил спокоен и жизнерадостен човек. Последните му думи били: "Всемогъщи Боже, имах още толкова много неща да кажа."
Вронски е изключително плодотворен автор. Издал е над 100 произведения и е оставил над 300 ръкописа. Някои от тях излизат посмъртно. Всичките си трудове той е писал на френски, като е използвал много старогръцки думи във философските си произведения.
--------------------
*Месианизъм - убеждение у някои хора, че на техния народ е предопределена особена роля в историята на човечеството. Полски месианизъм е мистично движение, възникнало в Полша през първата половина на 19-ти в. Развива се от мистико-религиозните схващания на полски философи и поети.