Българският живописец Никола Петро е от младото поколение художници от началото на 20-ти век. Всеки един от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров най-много се доближава до
2011-08-20 14:42:01
Българският живописец Никола Петро е от младото поколение художници от началото на 20-ти век. Всеки един от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските импресионисти Мане, Моне, Реноар.
Никола Петров рисува предимно пейзажи, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия Яросла Вешин, въвел практиката на пленеризма. Друг негов учител от Академията е Иван Мърквичка.
В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
Никола Петров е роден във Видин на 20 август 1881 година. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост по отношение на изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Петров се записва да следва живопис във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това той успява да получи дипломата си едва през 1913 година.
Още през 1903 година той е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство - индикатор за влиянието на модерните течения в Българи - импресионизъм, символизъм, сецесион.
В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За всичко това можем да съдим по тематиката на творбите му - той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като "Рекичка из камънаци" и "Река Ерма при Трън", където няма и следа от човешко влияние, както и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър.
Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил. Едни от най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на Пенчо Славейков "На острова на блажените". Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология - многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от туберкулоза само на 35 години на 10 декември 1916 година в София.