Италианският автомобилист, конструктор и предприемач, Енцо Ферари, е основател на Скудерия Ферари и впоследствие на компанията за производство на автомобили Ферари.
Идеята за собствен тим се заражда през 1929 година в Болоня по време на коктейл в чест на рекорда на Мазерати, поставен поставен от Боконин Бордзакини. Енцо Ферари, заедно с пилотите, постъпили в неговата скудерия, е приет от шефовете на Алфа Ромео. Сделката е следната — Алфа Ромео се ангажира с конкретна подкрепа за състезателната дейност, а като залог, Енцо Ферари оставя акциите на скудерията и гаранцията, че тя ще участва активно в състезанията.
Енцо Ферари е роден в Модена на 18 февруари 1898 г. Баща му Алфредо има малка фабрика за производство на метал. Когато Енцо е на 10, татко му го води заедно с по-големия му брат Алфредо младши на автомобилно състезание в Болоня.. В началото Кандидатства за работа във ФИАТ, но не е приет. Започва в CMN – малък автомобилопроизводител. В задълженията му влизат и тестове на коли. Така Енцо има възможност да изкарва пари и същевременно да се захване по-сериозно със състезанията.
През 1919 г. той става девети в легендарното Тарга Флорио. После се прехвърля в Алфа Ромео и с един от техните модели, по който е работил сам, става втори в същата надпревара година по-късно. През 1921 година той се мести от Милао в Торино. Най-големият му състезателен триумф е през 1924 година, когато печели Копа Ачербо, велико състезание в онези години от типа на Тарга Форио, по улици и пътища.
Малко по-рано Ферари се запознава с легендарния италиански летец Франческо Барака, който му подарява герба на фамилията си – скачащият кон, който става емблема на Ферари. След по-големи и ред малки успехи Енцо става заводски пилот на Алфа Ромео. До този момент състезателната му кариера се състои основно от участия в местни надпревари с не толкова добри коли. В момента, в който получава възможно най-доброто оборудване, последния модел състезателен автомобил, Ферари получава (колкото и невероятно да звучи днес) криза в самочувствието. Той се срива точно преди Гран при на Франция, в която изведнъж отказва да участва. По-слаб човек може да остане завинаги уплашен от големия спорт, но не и Енцо.
Макар че кариерата му на пилот на практика приключва, той си възвръща позициите в Алфа Ромео и става представител на марката за Модена.
През 1929 година на 31 години Енцо основава своя фирма – Социета Анонима Скудерия Ферари. В начинанието си получава първоначално подкрепата на братя Чаняно, наследници на фамилия от текстилната индустрия. Алфа Ромео временно не участват в автомобилни състезания, така че основната задача на Скудерията е да осигурява и поддържа притежателите на състезателни частни Алфи с резервни части, механици, въобще всичко, от което биха имали нужда. Споразумението му с Алфа Ромео е за техническо сътрудничество срещу дял на Алфа в неговата компания. Подобни сделки Ферари сключва с Бош, Пирели и Шел. Малко по-късно обаче Ферари вече има собствени коли.
През първата година от съществуването си отборът Ферари работи с общо 50 пилоти, с повечето от които за момент, разбира се. Те не получават заплата, а само пари от наградните фондове, които при това делят с Ферари. Условията на Енцо са, че таксите за участие са за сметка на тима, и доставянето на автомобилите също е грижа на екипа. Всяка допълнителна услуга, изисквана от състезател, обаче се заплаща от него самия. Всичко това не пречи нито на мотивацията, нито на успехите – 8 са победите от този първи сезон (от общо 22 участия). Ферари се превръща в сензация в първата година на съществуването си.
През 1937 година Енцо предлага на Алфа да конструират 1,5-литров воатюрет. Точно тогава обаче от компанията решават отново да започнат сами да се занимават със състезания и резултатът е, че Ферари става спортен директор под ръководството на Вилфредо Рикар. С това Енцо не може да се примири и скоро решава да напусне. В договора му има клауза, че при такова положение се задължава да не се състезава срещу бившия си работодател в продължение на четири години.
Ферари основава нова компания – Ауто-Авио Коструциони С.п.А., която произвежда машинни части. През 1940 година в Миле Миля участват две коли под името ААС 815 и всъщност това са първите състезателни автомобили Ферари.
Енцо Ферари умира на 14 август 1988 година в Модена. В негова чест пистата Имола носи името "Енцо и Дино Ферари".
Автор: Тони
Идеята за собствен тим се заражда през 1929 година в Болоня по време на коктейл в чест на рекорда на Мазерати, поставен поставен от Боконин Бордзакини. Енцо Ферари, заедно с пилотите, постъпили в неговата скудерия, е приет от шефовете на Алфа Ромео. Сделката е следната — Алфа Ромео се ангажира с конкретна подкрепа за състезателната дейност, а като залог, Енцо Ферари оставя акциите на скудерията и гаранцията, че тя ще участва активно в състезанията.
Енцо Ферари е роден в Модена на 18 февруари 1898 г. Баща му Алфредо има малка фабрика за производство на метал. Когато Енцо е на 10, татко му го води заедно с по-големия му брат Алфредо младши на автомобилно състезание в Болоня.. В началото Кандидатства за работа във ФИАТ, но не е приет. Започва в CMN – малък автомобилопроизводител. В задълженията му влизат и тестове на коли. Така Енцо има възможност да изкарва пари и същевременно да се захване по-сериозно със състезанията.
През 1919 г. той става девети в легендарното Тарга Флорио. После се прехвърля в Алфа Ромео и с един от техните модели, по който е работил сам, става втори в същата надпревара година по-късно. През 1921 година той се мести от Милао в Торино. Най-големият му състезателен триумф е през 1924 година, когато печели Копа Ачербо, велико състезание в онези години от типа на Тарга Форио, по улици и пътища.
Малко по-рано Ферари се запознава с легендарния италиански летец Франческо Барака, който му подарява герба на фамилията си – скачащият кон, който става емблема на Ферари. След по-големи и ред малки успехи Енцо става заводски пилот на Алфа Ромео. До този момент състезателната му кариера се състои основно от участия в местни надпревари с не толкова добри коли. В момента, в който получава възможно най-доброто оборудване, последния модел състезателен автомобил, Ферари получава (колкото и невероятно да звучи днес) криза в самочувствието. Той се срива точно преди Гран при на Франция, в която изведнъж отказва да участва. По-слаб човек може да остане завинаги уплашен от големия спорт, но не и Енцо.
Макар че кариерата му на пилот на практика приключва, той си възвръща позициите в Алфа Ромео и става представител на марката за Модена.
През 1929 година на 31 години Енцо основава своя фирма – Социета Анонима Скудерия Ферари. В начинанието си получава първоначално подкрепата на братя Чаняно, наследници на фамилия от текстилната индустрия. Алфа Ромео временно не участват в автомобилни състезания, така че основната задача на Скудерията е да осигурява и поддържа притежателите на състезателни частни Алфи с резервни части, механици, въобще всичко, от което биха имали нужда. Споразумението му с Алфа Ромео е за техническо сътрудничество срещу дял на Алфа в неговата компания. Подобни сделки Ферари сключва с Бош, Пирели и Шел. Малко по-късно обаче Ферари вече има собствени коли.
През първата година от съществуването си отборът Ферари работи с общо 50 пилоти, с повечето от които за момент, разбира се. Те не получават заплата, а само пари от наградните фондове, които при това делят с Ферари. Условията на Енцо са, че таксите за участие са за сметка на тима, и доставянето на автомобилите също е грижа на екипа. Всяка допълнителна услуга, изисквана от състезател, обаче се заплаща от него самия. Всичко това не пречи нито на мотивацията, нито на успехите – 8 са победите от този първи сезон (от общо 22 участия). Ферари се превръща в сензация в първата година на съществуването си.
През 1937 година Енцо предлага на Алфа да конструират 1,5-литров воатюрет. Точно тогава обаче от компанията решават отново да започнат сами да се занимават със състезания и резултатът е, че Ферари става спортен директор под ръководството на Вилфредо Рикар. С това Енцо не може да се примири и скоро решава да напусне. В договора му има клауза, че при такова положение се задължава да не се състезава срещу бившия си работодател в продължение на четири години.
Ферари основава нова компания – Ауто-Авио Коструциони С.п.А., която произвежда машинни части. През 1940 година в Миле Миля участват две коли под името ААС 815 и всъщност това са първите състезателни автомобили Ферари.
Енцо Ферари умира на 14 август 1988 година в Модена. В негова чест пистата Имола носи името "Енцо и Дино Ферари".