Английският философ от ирландски Джордж Бъркли е един от видните представители на класическия идеализъм.
След като завършва прочутия „Тринити колидж” в Дъблик, Бъркли остава като преподавател в колежа. През 1710 година той дава монашески обет и приема свещенически сан. От 1713 година Бъркли живее в Лондон, където става епископ и декан на колежа в Бери. Бъркли е запален от идеята за мисионерство и иска да основе училище за туземците на Бермудските острови и на други места, но всички негови идеи в това отношение остават нереализирани. Приживе се слави като един от най-ерудираните умове на своето съвремие.
Често Бъркли се определя като един от най-ярките противници на материализма в историята на философията, но в същото време и като философ-рационалист. Наистина, той успешно използва слабите моменти във материалистичната философия на Джон Лок (чиито емпиризъм до последно оказва върху него силно влияние), за да изгради своите тези и да отхвърли съответстващите им антитези.
Според други определения, Бъркли е рационалист, емпирик, смятат го дори за доайен на т. нар. „субективен идеализъм” – всички тези термини са твърде спорни, доколкото синонимията между „материализъм”, „емпиризъм” и „рационализъм” се мени през различните епохи.
Всъщност Бъркли се опитва да превъзмогне и обори модерния по негово време скептицизъм, като в основата на философските си разсъждения стои именно на скептични позиции. Оттам нататък той смята, че обектът (като Божие творение) сам по себе си е непознаваем и е достъпен и познаваем единствено на базата на човешките чувствено-сетивни възприятия. Сентенцията “Esse est percipi” (‘Съществуването е усещане’) е лайтмотив във философията на Бъркли, който смята, че реалното съществуване на обектите се дължи именно на тяхната възприемаемост. Над тези възприятия и възможности стои духът, който ги контролира и дава тяхната реалност.
Всичко съществуващо е комплекс от идеи, които сами по себе си са непроменливи, неактивни, единствено духът е този, който може да борави с тях и да създава многообразието на видимите явления. Оттук видимата природа се схваща като дейност и проява на духа и съзнанието и няма независимо битие извън тях – следователно материалното и външното не може да бъде познато извън опита, който обаче е субективен.
Самият комплекс от идеи, доколкото е познаваем и споделен, се крепи на възприятието на Световния Дух (в случая – синоним на Бога). Извън това възприятие съществуват отделни духове, които възприемат едно или друго материално или нематериално явление.
Автор: Тони
След като завършва прочутия „Тринити колидж” в Дъблик, Бъркли остава като преподавател в колежа. През 1710 година той дава монашески обет и приема свещенически сан. От 1713 година Бъркли живее в Лондон, където става епископ и декан на колежа в Бери. Бъркли е запален от идеята за мисионерство и иска да основе училище за туземците на Бермудските острови и на други места, но всички негови идеи в това отношение остават нереализирани. Приживе се слави като един от най-ерудираните умове на своето съвремие.
Често Бъркли се определя като един от най-ярките противници на материализма в историята на философията, но в същото време и като философ-рационалист. Наистина, той успешно използва слабите моменти във материалистичната философия на Джон Лок (чиито емпиризъм до последно оказва върху него силно влияние), за да изгради своите тези и да отхвърли съответстващите им антитези.
Според други определения, Бъркли е рационалист, емпирик, смятат го дори за доайен на т. нар. „субективен идеализъм” – всички тези термини са твърде спорни, доколкото синонимията между „материализъм”, „емпиризъм” и „рационализъм” се мени през различните епохи.
Всъщност Бъркли се опитва да превъзмогне и обори модерния по негово време скептицизъм, като в основата на философските си разсъждения стои именно на скептични позиции. Оттам нататък той смята, че обектът (като Божие творение) сам по себе си е непознаваем и е достъпен и познаваем единствено на базата на човешките чувствено-сетивни възприятия. Сентенцията “Esse est percipi” (‘Съществуването е усещане’) е лайтмотив във философията на Бъркли, който смята, че реалното съществуване на обектите се дължи именно на тяхната възприемаемост. Над тези възприятия и възможности стои духът, който ги контролира и дава тяхната реалност.
Всичко съществуващо е комплекс от идеи, които сами по себе си са непроменливи, неактивни, единствено духът е този, който може да борави с тях и да създава многообразието на видимите явления. Оттук видимата природа се схваща като дейност и проява на духа и съзнанието и няма независимо битие извън тях – следователно материалното и външното не може да бъде познато извън опита, който обаче е субективен.
Самият комплекс от идеи, доколкото е познаваем и споделен, се крепи на възприятието на Световния Дух (в случая – синоним на Бога). Извън това възприятие съществуват отделни духове, които възприемат едно или друго материално или нематериално явление.