Българският зоолог, ентомолог Иван Буреш е академик и дългогодишен директор на Института по зоология към БАН. Роден е на 27 декември 1885 г. в София. Син е на чешкия фотограф Йосиф Буреш, имигрирал в България скоро след Освобождението.
След завършването на Софийска мъжка гимназия през 1904 г. Иван Буреш започва следването си по естествена история в Софийския университет и, след междувременно обучение в Карловия университет в Прага, през 1907-1908 г. завършва висшето си образование през 1909 г. През 1909-1911 г. защитава докторска дисертация на тема „Изследвания върху хермафродитната жлеза на охлювите“ в Мюнхенския университет.
Още в ранна детска възраст Буреш се интересува от природата и започва да събира насекоми, растения и минерали. В юношеска възраст е представен на именития руски учен-ентомолог проф. Порфирий Бахметиев, който го въвежда в методиката на съставяне на научни колекции и определянето на насекоми. Тогава Буреш става член и в създаденото през 1886 г. Българско природоизпитателно дружество.
Младият Иван Буреш развива интересите си към ентомологията и създава богата колекция, с която допринася за опознаването на българската фауна. При една от екскурзиите си до Рила през 1903 г, . при случайна среща, Буреш се запознава лично с княз Фердинанд, който също проявява голям интерес към природните науки, особено към ентомологията. През 1904 г. князът посещава изложбата по случай 25-тата годишнина от създаването на Софийската мъжка гимназия. Там абитуриентът Буреш излага голямата си ентомологична сбирка, от която Фердинанд е впечатлен. На първи юли 1904 князът назначава младия Буреш за лаборант-препаратор в Естественоисторическия музей при двореца.
Първия си научен труд Буреш пише още през ноември 1904 г. „Принос към фауната на дребните пеперуди от Софийската околност“. Работата е отпечатана през 1908 г. в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“.
На 1 септември 1905 г. Буреш е назначен като асистент към новосъздадената Ентомологична станция в София и така става един от нейните основатели. На 1 август 1914 г. става уредник на Царския естественоисторически музей, а на 3 октомври 1918 г. цар Борис III, с възкачването си на престола, го назначава с указ за главен директор на всички Царски природонаучни институти. Към тях, освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция, се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини, дивечоразвъдните стопанства във Врана, Кричим, Царска Бистрица, а също и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.
През 1926 г. Иван Буреш става член-кореспондент на Българската академия на науките , а през 1929 г. – неин редовен член.
След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е пуснат на свобода, без срещу него да бъде предявено някакво обвинение. Той отново поема поста си в Естественоисторическия музей.
На 19 февруари 1947 г. Царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките и на тяхна база се създават институтите по ботаника, зоология и геология. През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина. През 1951 г. той е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост той остава до пенсионирането си поради достигане на пределна възраст през юни 1959 г.
Умира на 8 август 1980 година в София.
Автор: Тони
След завършването на Софийска мъжка гимназия през 1904 г. Иван Буреш започва следването си по естествена история в Софийския университет и, след междувременно обучение в Карловия университет в Прага, през 1907-1908 г. завършва висшето си образование през 1909 г. През 1909-1911 г. защитава докторска дисертация на тема „Изследвания върху хермафродитната жлеза на охлювите“ в Мюнхенския университет.
Още в ранна детска възраст Буреш се интересува от природата и започва да събира насекоми, растения и минерали. В юношеска възраст е представен на именития руски учен-ентомолог проф. Порфирий Бахметиев, който го въвежда в методиката на съставяне на научни колекции и определянето на насекоми. Тогава Буреш става член и в създаденото през 1886 г. Българско природоизпитателно дружество.
Младият Иван Буреш развива интересите си към ентомологията и създава богата колекция, с която допринася за опознаването на българската фауна. При една от екскурзиите си до Рила през 1903 г, . при случайна среща, Буреш се запознава лично с княз Фердинанд, който също проявява голям интерес към природните науки, особено към ентомологията. През 1904 г. князът посещава изложбата по случай 25-тата годишнина от създаването на Софийската мъжка гимназия. Там абитуриентът Буреш излага голямата си ентомологична сбирка, от която Фердинанд е впечатлен. На първи юли 1904 князът назначава младия Буреш за лаборант-препаратор в Естественоисторическия музей при двореца.
Първия си научен труд Буреш пише още през ноември 1904 г. „Принос към фауната на дребните пеперуди от Софийската околност“. Работата е отпечатана през 1908 г. в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“.
На 1 септември 1905 г. Буреш е назначен като асистент към новосъздадената Ентомологична станция в София и така става един от нейните основатели. На 1 август 1914 г. става уредник на Царския естественоисторически музей, а на 3 октомври 1918 г. цар Борис III, с възкачването си на престола, го назначава с указ за главен директор на всички Царски природонаучни институти. Към тях, освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция, се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини, дивечоразвъдните стопанства във Врана, Кричим, Царска Бистрица, а също и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.
През 1926 г. Иван Буреш става член-кореспондент на Българската академия на науките , а през 1929 г. – неин редовен член.
След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е пуснат на свобода, без срещу него да бъде предявено някакво обвинение. Той отново поема поста си в Естественоисторическия музей.
На 19 февруари 1947 г. Царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките и на тяхна база се създават институтите по ботаника, зоология и геология. През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина. През 1951 г. той е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост той остава до пенсионирането си поради достигане на пределна възраст през юни 1959 г.
Умира на 8 август 1980 година в София.