Българският политик и дипломат Григор Начович е един от водачите на Конервативната партия, а по-късно участва и в правителства с противоположна политическа ориентация, като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.
Начович е роден на е февруари 1845 година в Свищов семейството на заможен търговец. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския колеж в Бебек и в търговски училища. Париж и Виенв. След като завършва политикономия в Париж, той става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.
След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година, Григор Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци з Втората българска легия в Белград. През 1868 година Начович заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за различни френски и немски вестници. По време на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война 1877-78 г. е на служба в руското Главно командване.
След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни длъжности - министър на финансите в първото българско правителство, министър на външните работи изповеданията, помощник-кмет на София, член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет. В края на Режима на пълномощията е финансов министър, както и в коалиционното правителство на Драган Цанков . През 1882 година Начович става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.
През 1884 година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889 година. Сле детронирането на княз Александър I Батенберг той се връща в България и става външен и финансов министър в няколко правителства от 1886 до 1888 г.
От 1889 до 1891 година Начович е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград. Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.
Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.
Автор: Тони
Начович е роден на е февруари 1845 година в Свищов семейството на заможен търговец. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския колеж в Бебек и в търговски училища. Париж и Виенв. След като завършва политикономия в Париж, той става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.
След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година, Григор Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци з Втората българска легия в Белград. През 1868 година Начович заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за различни френски и немски вестници. По време на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война 1877-78 г. е на служба в руското Главно командване.
След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни длъжности - министър на финансите в първото българско правителство, министър на външните работи изповеданията, помощник-кмет на София, член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет. В края на Режима на пълномощията е финансов министър, както и в коалиционното правителство на Драган Цанков . През 1882 година Начович става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.
През 1884 година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889 година. Сле детронирането на княз Александър I Батенберг той се връща в България и става външен и финансов министър в няколко правителства от 1886 до 1888 г.
От 1889 до 1891 година Начович е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград. Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.
Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.