Унгарският етнограф, археолог и географ Феликс Каниц е роден на 2 август 1829 г. в гр. Будапеща, в еврейско семейство. От малък проявява склонност към музика и изобразително изкуство. На 14- годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като „ гравьор практикант “ в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се основно към илюстрацията. През 1847 г. той се преселва във Виена и постъпва в Литографския институт на Е. Зини. Знанията по история на изкуството попълва във Виена, Дрезден, Париж и др.,
От 1858 г. Каниц започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и България, като художествен редактор на сп. „ Илюстрирте цайтунг “. Първата му научна студия „ Римски находки в Сърбия “ излиза през 1862 г.
От 1870 г. Каниц е уредник на Антропологическото дружество във Виена. Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия във Виена. Член-кореспондент е на Географските дружества в Дрезден, Санкт Петербург, Берлин и Виена.Попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена). От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.
Феликс Каниц посещава България 18 пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер. За „Оригинална карта на Дунавска България и Балкана“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости, е награден със златен медал на Географски конгрес в Париж (1876 г.)
Картата е използвана по време на Руско-турската война от руското командване. Награден е с руския орден „Св. Анна“ с брилянти.
Картите на Феликс Каниц са използвани и на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници Балканския полуостров. От 1885 г. Каниц създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Издава и тритомен труд „Дунавска България и Балкана“ - исторически, географски и етнографски пътни студии от годините 1860-1875. За последен път е в България през 1883 г.
При престоя си в Ловеч, Канци прави описание на града, рисунки и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. Провъзгласен за Почетен гражданин на града на 18 юли 1902 г. - за „подробно изучаване историята на града“.
Феликс Каниц умира на 8 януари 1904 година във Виена.
Автор: Тони
От 1858 г. Каниц започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и България, като художествен редактор на сп. „ Илюстрирте цайтунг “. Първата му научна студия „ Римски находки в Сърбия “ излиза през 1862 г.
От 1870 г. Каниц е уредник на Антропологическото дружество във Виена. Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия във Виена. Член-кореспондент е на Географските дружества в Дрезден, Санкт Петербург, Берлин и Виена.Попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена). От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.
Феликс Каниц посещава България 18 пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер. За „Оригинална карта на Дунавска България и Балкана“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости, е награден със златен медал на Географски конгрес в Париж (1876 г.)
Картата е използвана по време на Руско-турската война от руското командване. Награден е с руския орден „Св. Анна“ с брилянти.
Картите на Феликс Каниц са използвани и на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници Балканския полуостров. От 1885 г. Каниц създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Издава и тритомен труд „Дунавска България и Балкана“ - исторически, географски и етнографски пътни студии от годините 1860-1875. За последен път е в България през 1883 г.
При престоя си в Ловеч, Канци прави описание на града, рисунки и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. Провъзгласен за Почетен гражданин на града на 18 юли 1902 г. - за „подробно изучаване историята на града“.
Феликс Каниц умира на 8 януари 1904 година във Виена.