Кой е д-р Иван Селимински?

Изтъкнатият български възрожденец, общественик и лекар д-р Иван Селимински е роден на  24 декември 1799 година в град Сливен в семейството на сравнително богат търговец. Ученическите си години прекарва в сливенско училище. На 14 г. заедно съ

Изтъкнатият български възрожденец, общественик и лекар д-р Иван Селимински е роден на  24 декември 1799 година в град Сливен в семейството на сравнително богат търговец. Ученическите си години прекарва в сливенско училище. На 14 г. заедно със свои роднини пътува до Ерусалим , място, което ще затвърди недоверието към религията у бъдещия възрожденец.

Гимназиалното си образование Селимински получава в град Кидония, Гърция.  Като революционер Селимински се формира още през ученическите си години, когато взема активно участие в тайните революционни организации на гръцкото освободително движение Филики етерия.

В Италия пък Селимински  се запознава с гръцките емигрантски революционни организации, а също с национално-революционното движение на италианските карбонари, в Пеща -  с унгарското национално революционно движение и с организациите на славянските народи  в Австрия (чехи, словаци, хървати, славенци, сърби и др.), а също и с някои от известните тогава учени-слависти.  

В Сливен Селимински се връща през 1825 година  и основава през същата година първата българска тайна революционна организация „Братство“, която е строго конспиративна и провежда своята работа чрез масовите еснафски сдружения и чрез училището, основано от него. В Сливен Селимински  успява да намери такава форма на организиране, при която тясната конспиративна организация действа и решава най-злободневните частни и общински въпроси чрез еснафските сдружения, като всичко това е подчинено   на една  цел - общата борба за освобождението на народа от османското иго по пътя на въоръжено въстание.

След първите успехи на организацията Селимински заклева членовете и излага провежданата от него революционна тактика и стратегия за  нелегалната борба. Организации като тази в Сливен са създадени още в Шумен и други градове.

В навечерието на Руско-турската война от 1828-29 година  организацията взема мерки за въоръжаването на своите хора и  създаване на въоръжени отряди, складове за оръжие и храна по Балкана.  Участието на толкова много бъпгари в помощ на руските войски през тогавашната война се дължи до голяма степен на тези организации.

Със създаването на революционните организации в Сливен и някои други градове Селимински става първият български крупен революционен организатор. Той посочва начина на масовото организиране на българския народ, за въоръжено въстание против турците, по подобие на революционните организации у балканските съседи. След края на войната Селимински участва в делегациите до руското командване с цел да се издействат права за българския народ, а също и във връзка с масовото изселване на българското население от Източна крайморска България,  следствие на активното му участие на страната на русите през време на войната. Селимински проявява голяма гъвкавост по бежанския въпрос, в преговорите между Русия и Турция.

Иван  Селимински напълно подкрепя идеята за образуване на автономно  българско княжество в Добруджа. Като един от ръководителите на българската емиграция, той прави всичко възможно за изпращане на специална делегация в Цариград. Перспективите за осъществяването на тази идея са твърде големи, обаче голямата холерна епидемия и безпаричието пречат на делегацията да замине навреме.

Като учител в Букурещ, Иван Селимински е един от главните основатели на първата българска емигрантска организация във влахо-молдавската столица. Тази организация е дала повод за организирането на Българско народно дружество през революционната 1848 г. След това се създава Букурещкия български комитет през 1853 г. във връзка с Кримската война, който през 1862 г. се  превръща в Българска добродетелна дружина.

Откритото от него училище в Нови Сливен /Берязка/ е закрито скоро, понеже е оклеветен като безбожник пред окръжния управител. През 1835 година  Селимински става генерален пълномощник на общината в Нови Сливен и води енергична борба против опитите на румънските чокои да изнудват и закрепостяват българските бежанци. Той организира общината по демократичен принцип, като я разделя на части, от които всяка част избира представител за общото ръководство на общината. В тази организация той влага на дело своите демократични разбирания.

Под влиянието на Селимински населението подготвя да се противопостави със сила на болярските представители. Срещу българските бежанци в Берязка е насочен целият чокойски държавен апарат на окръга и когато през 1837 година българите окончателно загубват делото и са доведени до отчаяние, за едва нощ новосливенци разрушават цялото си селище от 600 къщи, изкореняват лозята и се преселват в Плоещ, за да не оставят нищо на алчните чокои. Това става не без участието на Селимински и прави огромно впечатление на властта и на влашкото население.

Селимински е един от най-големите наши просветители, който през целия си живот се грижи за просвещението на българския народ и  за училищата сред българската емиграция. Изработването на устава на Централното болградско училище е главно негово дело. Селимински се бори не само за политическото освобождение на българския народ, но и против всякакъв расизъм,  за интернационално възпитание на народа,  за еднакви права на мъжа и жената,  за по-справедливо общество, в което да няма експлоататори.

Като студент по медицина в Атина, Селимински възобновява организираното на о-в Андрос Славяно-българско ученолюбиво дружество от български младежи, които учат  в Атина.

Той им става учител и възпитател. Възпитава ги в дух на патриотизъм и на борба за свобода, както и против всякакви предразсъдъци, като ги запознава с последните достижения на науката, имайки предвид, че те след завършване на учението си ще се пръснат из цяла България и ще работят сред народа.  Селимински е основател  на  25-членна организация, която да се бори за народност, за просвета и за българска родна църква. Мнозинството от членовете на тая организация стават по-късно бележити възрожденци.

Селимински подържава активно започнатото дело от Васил Априлов  за господството на говорим български език в училищата и църквите и изпращане на български мпадежи да се образоват  в руските училища. Той се бори  против католишката и протестантската пропаганда, която, според него, се опитва да внесе разединение всред българите.

Селимински написва в Атина своето „Политическо верую“, в което излага основните си обществено-политически и философски възгпеди като революционен демократ и изключително прогресивен обществен деятел. През време на парламентарните избори в Гърция през 1843 година, по идея на Селимински е образуван „Трако-славянски комитет“. Този комитет обединява българската и сръбската емиграция и има голямо значение за българската колония в Атина и за националното осъзнаване на много българи.

От дипломирането си като медик през 1845 г.  до последната година от живота си д-р Селимински работи като лекар и провежда множество здравни реформи във всички градове където работи – Букурещ, Браила и др.  През 1845 г. той  заминава за Париж, където престоява известно време и с група българи обмислят въпроса, как да се помогне на България след Нишкото въстание.

През 1846 г. той взема участие в написването на  заявление до султан Абдул Меджид, с което се искат изборни български свещенослужители, определяне на заплатите им и служене в църквите на български език.

Селимински е един от организаторите в Букурещ на Българско народно дружество, което има просветни задачи и играе много активна роля през време на революцията във Влашко през 1848 година.

Селимински е един от главните ръководители на Българската браилска община във всичките важни начинания, в организацията на братството, печатница, издаване на вестник и подготовка за създаване на Браилско книжовно дружество, което се явява като родоначалник  на Българската академия на науките.

Селимински достига своя връх на политическа дейност през време на Кримската война. През 1853 г. той става главният организатор на доброволческите български отряди, които достигнали до 2000 души. Той е  фактическият комисар по набирането и формирането им, като  живее с пълната увереност, че Русия ще победи и българите ще вземат участие в своето освобождение с тези отряди. В сравнение с двете белградски легии тази акция на българската емиграция е  много по-крупна и с много по-сигурни перспективи, защото зад гърба й  стои Руската империя, която всеки път дотогава е побеждавала Турция.

Селимински е бил един от главните организатори на Букурещкия български комитет, задачата на който е била да сформира доброволчески отряди и да държи връзка с руското командване по въпросите, отнасящи се до България. Такива комитети той основава  в много  други радове, където има български колонии.

Селимински  взима активно участие в църковната борба, като  създава една от най-интересните и оригинални студии във връзка с нея.

Д-р Иван Селимински умира на 21 юли 1867 година в  гр. Измаил, днешна Украйна. Автор: Тони