През учебната 1882/1883 г. учителският състав на Сливенската гимназия посреща чешкия преподавател Владислав Шак.
Той е роден на 18.06.1860 г. в Налжови, Чехия. Завършва реално училище в гр. Писек и учи шест семестъра във Висшето техническо училище в Прага.
В Сливен Шак идва по покана на директора на гимназията Васил Атанасов и е назначен от Източно-Румелийското правителство. Атанасов завършва през предходната година Пражката политехника, където се запознава с Шак. Чехът работи в Сливен до 1886 г., след което е преместен в Софийската мъжка гимназия. До пенсионирането си е извънреден преподавател в Софийския университет, а като пенсионер, в продължение на осем години, е почетен представител на Българското министерство на външните работи и български генерален консул в Прага.
В Сливен Шак преподава по физика и математика и създава кабинета по физика. През учебната 1883/1884 г. завършва първият випуск на гимназията, чийто класен наставник е чехът Владислав Шак. За тези първи 12 абитуриенти той пише: “…аз познах ревнивостта на учениците, които жадни за наука, взаимно се надпреварваха в прилежание… Виждам ги и днес пред себе си с каква бързина боравеха с молива, за да могат да отбележат всичките ми думи. Бяха скромни и мили и служеха за пример на учениците от по-долните класове.” .
Шак пише, че по време на неговото учителстване в Сливен ,освен чешките учители,са работили и чехите “…инж. Карел Восика, който остави спомен на сливенци с постройката на шосето Сливен – Нова Загора, инж. Фридрих и геометърът Милота, прокурорът в съда И. Свобода и капелмайсторът на милицията Минаржик…”.
На деня на св.св. Кирил и Методий през 1885 г. Шак посажда в двора на училището липа като казва:” ...подобно листата на тая липа, които са различни, а в същото време прилични едно на друга, тъй и славяните, които външно се различават, имат общ живот и корен.”
Събитията около Съединението на България заварва Шак в Сливен като дълго време го оставя без заплата. Един ден чешките учители биват повикани от тогавашния кмет Спас Кожухаров, който им съобщава, че общинският съвет е отпуснал на всеки по 500 сребърни рубли заем от общинската каса. “Какъв хубав славянски жест!” – възкликва по този повод Шак.
Нескрита остава гордостта на чеха от българските ученици, от традициите на “труд и прилежание” в Сливенската мъжка гимназия.Години по-късно при повторното си идване в Сливен за 55-тия юбилей на училището Шак си спомня:” С гордост мога да засвидетелствам, че възпитаниците от гимназията в Сливен, като редовни академици в Пражката техника, не посрамиха българското име, отличиха се с трудолюбие и честност… В Сливен преживях четири години и мога да кажа, че те са най-щастливите дни от моя живот.”
Владислав Шак е единственият чешки учител, преподавал в Сливенската гимназия, който присъства на 55-годишния юбилей на училището. Тогава той и Васил Атанасов биват удостоени със званието ”почетен гражданин” на Сливен с единодушно взето решение на Градското общинско управление.
Дейността на Владислав Шак като консул оставя незаличими спомени в средата на българските студенти, българските градинари и колонията българи в Чехия, той е награден с орден “Гражданска заслуга” 2-ра степен”.
Шак се изявява и като преводач - съставя българско-чешки и чешко-български речник и българска граматика на чешки език, превежда “Опълченците на Шипка” , “Казаларската царица” и други творби от Иван Вазов, творби на Константин Величков, ‘Вечната и святата’ на Елисавета Багряна.
Чехът участва в създаването на Софийското математическо дружество, на Чешкото дружество “Чех” в София и е негов дългогодишен председател, член е на настоятелствата на “Славянска беседа” и “Славянско благотворително дружество”.
По време на престоя си в България Шак сътрудничи на редица чешки издания, в които публикува политически статии, преводи, критики. На страниците на “Педагогически преглед”, „Народни листи”, “Ческе слово”, “Хлас народа” Шак оборва антибългарските настроения в Чехия от времето на Балканската война. Тогава спорът се разгаря около т.н. “македонски въпрос”, а Шак отстоява правото на България, като пише меморандум до тогавашния чешки президент Томаш Масарик, до министър-председателя Карел Крамарж и чешкия славист Лубор Нидерле.
В края на животоописанието на Владислав Шак се казва “... и досега той се интересува за всичко българско, смята себе си еднакво за чех и българин. Неговият живот, тъй полезен за България, представлява интерес на един човешки живот, пълен с труд, алтруизъм, себеотрицание и пламенна любов към делото, на което служи”.
Шак умира на 19 юли 1941 година.
Автор: Тони
Той е роден на 18.06.1860 г. в Налжови, Чехия. Завършва реално училище в гр. Писек и учи шест семестъра във Висшето техническо училище в Прага.
В Сливен Шак идва по покана на директора на гимназията Васил Атанасов и е назначен от Източно-Румелийското правителство. Атанасов завършва през предходната година Пражката политехника, където се запознава с Шак. Чехът работи в Сливен до 1886 г., след което е преместен в Софийската мъжка гимназия. До пенсионирането си е извънреден преподавател в Софийския университет, а като пенсионер, в продължение на осем години, е почетен представител на Българското министерство на външните работи и български генерален консул в Прага.
В Сливен Шак преподава по физика и математика и създава кабинета по физика. През учебната 1883/1884 г. завършва първият випуск на гимназията, чийто класен наставник е чехът Владислав Шак. За тези първи 12 абитуриенти той пише: “…аз познах ревнивостта на учениците, които жадни за наука, взаимно се надпреварваха в прилежание… Виждам ги и днес пред себе си с каква бързина боравеха с молива, за да могат да отбележат всичките ми думи. Бяха скромни и мили и служеха за пример на учениците от по-долните класове.” .
Шак пише, че по време на неговото учителстване в Сливен ,освен чешките учители,са работили и чехите “…инж. Карел Восика, който остави спомен на сливенци с постройката на шосето Сливен – Нова Загора, инж. Фридрих и геометърът Милота, прокурорът в съда И. Свобода и капелмайсторът на милицията Минаржик…”.
На деня на св.св. Кирил и Методий през 1885 г. Шак посажда в двора на училището липа като казва:” ...подобно листата на тая липа, които са различни, а в същото време прилични едно на друга, тъй и славяните, които външно се различават, имат общ живот и корен.”
Събитията около Съединението на България заварва Шак в Сливен като дълго време го оставя без заплата. Един ден чешките учители биват повикани от тогавашния кмет Спас Кожухаров, който им съобщава, че общинският съвет е отпуснал на всеки по 500 сребърни рубли заем от общинската каса. “Какъв хубав славянски жест!” – възкликва по този повод Шак.
Нескрита остава гордостта на чеха от българските ученици, от традициите на “труд и прилежание” в Сливенската мъжка гимназия.Години по-късно при повторното си идване в Сливен за 55-тия юбилей на училището Шак си спомня:” С гордост мога да засвидетелствам, че възпитаниците от гимназията в Сливен, като редовни академици в Пражката техника, не посрамиха българското име, отличиха се с трудолюбие и честност… В Сливен преживях четири години и мога да кажа, че те са най-щастливите дни от моя живот.”
Владислав Шак е единственият чешки учител, преподавал в Сливенската гимназия, който присъства на 55-годишния юбилей на училището. Тогава той и Васил Атанасов биват удостоени със званието ”почетен гражданин” на Сливен с единодушно взето решение на Градското общинско управление.
Дейността на Владислав Шак като консул оставя незаличими спомени в средата на българските студенти, българските градинари и колонията българи в Чехия, той е награден с орден “Гражданска заслуга” 2-ра степен”.
Шак се изявява и като преводач - съставя българско-чешки и чешко-български речник и българска граматика на чешки език, превежда “Опълченците на Шипка” , “Казаларската царица” и други творби от Иван Вазов, творби на Константин Величков, ‘Вечната и святата’ на Елисавета Багряна.
Чехът участва в създаването на Софийското математическо дружество, на Чешкото дружество “Чех” в София и е негов дългогодишен председател, член е на настоятелствата на “Славянска беседа” и “Славянско благотворително дружество”.
По време на престоя си в България Шак сътрудничи на редица чешки издания, в които публикува политически статии, преводи, критики. На страниците на “Педагогически преглед”, „Народни листи”, “Ческе слово”, “Хлас народа” Шак оборва антибългарските настроения в Чехия от времето на Балканската война. Тогава спорът се разгаря около т.н. “македонски въпрос”, а Шак отстоява правото на България, като пише меморандум до тогавашния чешки президент Томаш Масарик, до министър-председателя Карел Крамарж и чешкия славист Лубор Нидерле.
В края на животоописанието на Владислав Шак се казва “... и досега той се интересува за всичко българско, смята себе си еднакво за чех и българин. Неговият живот, тъй полезен за България, представлява интерес на един човешки живот, пълен с труд, алтруизъм, себеотрицание и пламенна любов към делото, на което служи”.
Шак умира на 19 юли 1941 година.